Гражданин на Крим! - Посвещение на майдановските украинки...

Посвещава се на майдановските украинки и на всички други, които сега пищят: „Кримчани са украински граждани!“

Милички мои, не се ли сетихте твърде късно чии граждани сме ние, хората от Крим?

Когато в началото на 90-те години в Крим пристигаха „автобуси на дружбата“ с биячи от Киев, за да ни научат как „правилно да обичаме Украйна“ - тогава не бяхме ли ваши граждани?

Когато ни насъскваха срещу татарите и тях срещу нас - не бяхме ли ваши граждани?

Когато през 1995 г. Върховната рада на Украйна лиши Крим от президентска институция и пренаписа нашата Конституция, плюейки и на международното, и на своето собствено законодателство - не бяхме ли ваши граждани?

Когато в Киев изключваха тока и по домовете се шегуваха: „О, пак дадохме ток на Крим!“ - не бяхме ли ваши граждани?

Когато ВУЗ-овете на Западна и Централна Украйна тихомълком отказаха да приемат випускници от кримските училища - не бяхме ли ваши граждани?
Когато Тимошенко кряскаше: „Аз ще поставя Севастопол на колене!“ - не бяхме ли ваши граждани?

Когато украинската власт се тъпчеше с рушвети за продажбата на земите на Никитската Ботаническа градина - не бяхме ли ваши граждани?

Когато украинските чиновници изкупуваха нашите предприятия, докарваха ги до фалит и ги превръщаха в скрап в прекия смисъл на тази дума - не бяхме ли ваши граждани?

Когато украинската власт разреши продажбата на Багеровското летище с уникалната му летателна писта, способна да приема „Шатъл“ и „Буран“ - не бяхме ли ваши граждани?

Когато ни натрапваха „герои“, служили на фашистите през войната, и заличаваха нашата история - не бяхме ли ваши граждани?

Когато в учебниците се създаваше образа на Крим като разсадник на сепаратизъм - не бяхме ли ваши граждани?

Когато насила преписваха химна на Севастопол - не бяхме ли ваши граждани?

Когато се опитваха да отнемат родния ни език - не бяхме ли ваши граждани?

Когато крещяха: „Москалите - на ножовете!“ - не бяхме ли ваши граждани?

И накрая, когато решихме да кажем думата си и да се подсигурим срещу ужаса и хаоса, които сега са навсякъде в Украйна - не бяхме ли ваши граждани? Не, дори не става дума за „вежливите хора“ (метафора за руските войници - б. пр.), а за онези 10 момчета: 4 от „Беркут“ и 6 местни жители, които блокираха Перекоп и стояха там 3 денонощия без оръжие с пълното съзнание, че ще умрат първи. Те не бяха ли ваши граждани?

Правилният отговор е: НЕ!

Когато напусна СССР, Украйна незаконно си присвои Крим и 22 години се държеше като окупатор в завладяна територия - а се стресна чак, когато полуостровът направи отчаян скок към Русия.

А сега сантименталните госпожички от Киев, Хмелницки, Виница, Одеса, Полтава и другаде могат, колкото си искат, да кършат ръце и да пъшкат по блогчетата си.

Не, ние не сме ваши граждани. Ние изобщо не сме предмети или добитък, за да бъдем „нечии“. Крим е малък партизански отряд.
И вече се завърнахме у дома!

Коментар на: Michel Filippov
Източник: RT.com
Превод: Л. Чолаков

Къде са парите, господин президент?

Международният валутен фонд, конгресът на САЩ и Европейският съюз са обещавали и продължават да обещават на днешните власти в Киев финансова помощ с милиарди евро и долари. Определена част от адресната помощ вече е прехвърлена на сметките на държавната хазна на Украйна, но тя е все още празна, което предизвиква напълно обяснимо недоумение и въпроси от страна на западните донори.

На 16 юни посланикът на Европейския съюз в Украйна Ян Томбински каза, че „Европа е предоставила на Украйна десетки милиони долари за укрепване на източната граница, но тези фондове са изчезнали…“.

Ето мнението по въпроса за изчезването на парите на белгийския политолог Люк Мишел:

- Ясно е, че предоставените на хората в Киев пари са отседнали в частните им сметки. Това, че парите са били отделени за укрепване на границата, още нищо не означава. Това става с всички западни фондации. Още един пример: през март и април американците отделиха значителна продоволствена помощ за войниците от украинската армия. Но по-голямата част от тази помощ се оказа на пазара или се продаваше чрез интернет. А порционът на войниците си остана все така оскъден, но Киев изглежда изобщо не се тревожи от това.

Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_06_25/Kde-sa-parite-gospodin-prezident-8080/