Не бива да им се отстъпва за оградата по границата
Автор: Калоян МЕТОДИЕВ
Битката за строежа на ограда по границата навлиза в нова фаза. Либералният коментариат, който изначално е против оградата, отново започна медийна офанзива за омаловажаване на съоръжението, което спира търсещите закрила и убежище, според тяхната трактовка. За важността, която отдават на въпроса, и затова колко е важен за бъдещето на България, говори фактът, че никаква друга тема не активира толкова масово и ожесточено либералните лобита както тази за бежанците. Не е ясно дали такава им е задачата или е някакъв ирационален порив, но е факт, че работят синхронизирано за вкарването на хора от Азия и Африка в България. Ключовият въпрос е защо?
Световното първенство по футбол (което изсмуква вниманието на масите) и летният политически разпад създават идеалната среда за реализация на „хуманните“ им цели. Трафикантите и престъпните им мрежи не са във ваканция. Сега е тяхната жътва. Потоците няма да спрат – нови войни започват в Близкия изток (Ирак, Кюрдистан).
Ясно е, че либералите също не почиват. Но това не означава, че трябва да им се отстъпва. Имат медийните канали, имат финансиране, имат стройната организация на активното малцинство, но именно заради това не трябва да им се отстъпва. Пишат за критиките на международната общност (формулировка, която включва целия свят) и разчитат най-вече на нея, но въпреки това не трябва да им се отстъпва. Разкриват корупцията и недомислици при строежа на съоръжението, и в повечето случаи са прави, но въпреки това не бива да им се отстъпва. Заливат ни със сълзливи и тенденциозни истории, които винаги са на страната на нелегалните емигранти и ни демонстрират някакво тяхно разбиране за човечност, което не бива да ни заблуждава – не трябва да им се отстъпва. Наобиколили са президента Плевнелиев и ще се опитат да му повлияят при формиране на служебното правителство, за да се поставят подходящите хора, които са на правилните позиции по отношение на „бежанците“, но въпреки това не бива да им се отстъпва. На каквито и постове да се пласират при новото правителство от есента (а са майстори на политическия пласмент) – не бива да им се отстъпва.
В настоящия момент оградата по границата няма алтернатива. Тя няма и цена, защото всичко друго може да се оправи – съдебна система, корупция, здравеопазване, образование, политически елит, доходи, заетост и т.н - но с демографията не може да се бориш. Продължи ли навлизането на големи маси нелегални емигранти от Третия свят (очевидно не по канадския модел на регулирана емиграция) страната ни ще е изправена пред изпитание, което събори богатите и могъщи страни от Западна Европа. Те губят големите си градове. Имаме пред себе си брилянтен пример какво не бива да правим.
Оградата трябва да се построи от край до край по цялата южна граница. Но, за да стане факт е необходим масиран обществен натиск – да се говори, пише, убеждава за строежа на съоръжението. Всеки човек е част от битката. Никой няма да се погрижи за нас, никой няма да ни помогне, ако сами не го направим. Точно затова не бива да се отстъпва.