Мафия отпъжда младите учени от България

Интервю на Димитър СЪБЕВ с чл. кор. проф. Емил Хорозов за науката, парите, образованието и ролята на държавата за запазване и увеличаване интелектуалното богатство на нацията

Малко български книги са изчерпвали толкова бързо тиража си както вашата „Проектният бизнес и ограбването на науката”. Отзивите на ваши колеги граничат с възхищение, включително ви сравниха с Прометей. Но имаше ли някаква реакция на институциите във връзка с разкритията в тази книга?

Не, няма никаква реакция. Говорите конкретно за книгата, но преди да я напиша, съм внесъл неин съкратен вариант – 15 страници с факти, до Главния прокурор. Каква мислите, беше реакцията? Пиша им едно, те ми отговарят нещо друго, за което не съм питал. Това стана на два пъти, сега за трети път ще внеса възражение. Аз съм упорит човек.

В книгата си и в тези сигнали до прокуратурата твърдите, че с фондовете за наука са извършени злоупотреби в размер на 250 млн. лв.?

Когато се прави конкурс, ако човек докаже, че една част от парите са изразходвани незаконно, то целият конкурс е опорочен. 250 млн. лв. е стойността на целите конкурси за 2008 и 2009 г. Самият аз съм получил грант тогава и не мисля, че съм извършил безобразия – знам какво съм направил. Въпреки това, дори за мен не е сигурно, че съм спечелил тези пари правилно. Защото всичко е опорочено.

Да припомним на читателите: през 2010 г. бяхте назначен за управител на Фонда за научни изследвания. Седмици, след като заехте поста, установихте фрапантни нарушения и започнахте да сигнализирате висшестоящите. Никой не взе отношение и година по-късно хвърлихте оставка, като заедно с това публикувахте разследване, уличаващо за злоупотреби с милиони.

Законът е направен така, че може да се изземват огромни средства, без да се представят документи за какво са изразходвани. 

През годината, в която бях начело на ФНИ, не съм сигнализирал институциите, с изключение на моя пряк началник министъра на образованието Сергей Игнатов. Имахме такава уговорка с него и аз я спазих твърдо. Дадох му първоначални сведения, след това поисках да се направи комисия. Тя беше наистина много полезна, защото свърши много работа, а и сам човек няма как да коригира себе си. Резултатите предадох на Игнатов в началото на ноември 2010 г. Реакция нямаше никаква. В самия край на годината той ме помоли да напиша писмо до финансовия министър с цел да бъдат направени още разследвания по нашия доклад – в обем 60 страници, разкриващ огромни нарушения.

Наистина бях удивен защо този въпрос отива при министър Дянков, след като това е за прокуратурата. Така да бъде – но и от министерството на финансите нямаше никаква реакция в течение на една година. Чак докато народният представител проф. Станилов два пъти зададе въпроси по време на парламентарен контрол – единият път към Игнатов, вторият път към Дянков. Така някакво разследване най-сетне тръгна, но не от прокуратурата, а от финансовите органи. А това не са финансови нарушения, това са нарушения на документация.

Вие твърдите, че в България действа научна мафия, която се занимава с източване на парите, предназначени за наука?

Да, твърдя го. Те усвояват и разпределят тези пари между себе си. Законът е направен така, че може да се изземват огромни средства, без да се представят документи за какво са изразходвани. Става дума за 80% от отпусканите суми. Представете си: ако ти дадат половин милион, 400 хиляди може да си ги сложиш в джоба.

Следващите, заели вашето място, опорочиха процедура за разпределяне на 14 млн. лв. Парите глътнаха фирми със седалища в апартаменти, регистрирани в последния ден, и т.н. Тоест имаме трайна схема?

Точно така. Човекът, назначен за управител след мен – Христо Петров, работеше във ФНИ по мое време, а и преди да дойда аз. Той няма нищо общо с науката, нито пък има управленски опит. Имам копие от документацията, с която е постъпил на работа. Преди да дойде във фонда, е работил пет години, но не по специалността си. Човек на 45 години с 5 години трудов стаж, след това няколко години във фонда – и после го правят директор на ФНИ. За каква дейност? Ще ви кажа за каква – сигурно той е участник във всички тези работи от самото начало и е много добре запознат как се вършат такива работи.

Твърдите, че сте готов да защитите думите си в съда?

Готов съм. Аз не съм видял някой да е взимал подкупи, но съм готов да обясня, че това, което е правено, няма друг мотив освен взимане на подкупи. Даваш на човека 400 хиляди, той ти връща 100 или 200 хиляди.

Може ли да дадете конкретен пример?

Един пример, за който се боря да привлека вниманието на отговорните органи, е доцентка от Техническия университет, която получава проект, за да създаде устройство, улавящо електромагнитните вълни – по този начин ще складира енергия. Това е абсолютна безсмислица. Макар че разбирам от физика и електричество, не ми е работа да го коментирам, по-добре да го направи електроинженер, но за мен това е чиста измама. По-интересно е кои са останалите хора от колектива. Освен тази жена, там няма никой, който да е физик, електроинженер, математик или нещо подобно. Това са бизнесмени, търговци, участва и някаква фондация, а шефът на тази фондация е всъщност охранител. Точно на този охранител е написано да получи най-много пари.

Този проект след време трябва да премине през междинна проверка, както всички проекти. Резултатите според комисията са много лоши и се предлага той да получи много малка сума, за да продължи работа, а не цялата първоначално одобрена. Вместо това той получава и тази малка сума, и една допълнителна, огромна сума, в серия нарушения на законите. Първоначално е подписан договор за 200 хил. лв., сумарно този проект получава 400 хил.лв. Това изрично е забранено от закона и съм посочил на прокуратурата в кой точно текст. Никой не ми е отговорил по този пункт.

През коя година е станало това?

Проектът е от 2009 г., междинното плащане е извършено през 2011 г. В този проект не участват никакви други учени, а и самата доцентка е много слаба. Историята е наистина неприятна. Скрили са четири негативни рецензии, вместо тях са сложили две положителни на асистентки без дори докторска степен, на които специалността им е методика и обучение по математика.

Каква е схемата, с която работи българската научна мафия? Държавата чрез фонда за научни изследвания разпределя едни средства, които се взимат от?

Взимат се от някакви фондации и търговски дружества – с обяснението, че те щели да правят приложения. Представете си какви приложения може да направи един охранител.

В книгата си отправяте обвинения за злоупотреби с ФНИ и от страна на известни социолози, които впрочем драстично не познаха резултата на последния вот. После декларираха, че не те са в грешка, ами избирателите. Как ще коментирате това?

Те наистина не са в грешка. Според мен, те преднамерено са прогнозирали грешни резултати. За мен социологическите изследвания не са много трудна дейност, сигурен съм, че и хора, които нямат социологическо образование, например математици, могат да се справят – и ще дадат много по-точни резултати от социолозите. Това не е грешка.

Това множество злоупотреби не дискредитира ли проектната форма на финансиране на науката? Каква според вас е алтернативата на проектната форма?

Проектната форма няма алтернатива. Тя трябва да съществува успоредно с институционалното финансиране – тоест, институцията Софийски университет или Математическия факултет се финансират от бюджета. Това е едното, но и конкурсите трябва да ги има. Нашите конкурси обаче са направени порочни чрез Закона за насърчаване на научните изследвания – ей така се насърчават научните изследвания, като се дават пари на хора, които никога не са се занимавали с наука. Този закон е доста стар, но по времето на тройната коалиция в него се направи серия поправки, които отприщват злоупотребите.

Всъщност точно в тези години се раздадоха най-много пари за наука в България?

Точно така, през 2008 и 2009 г. Макар че в средата на 2009 г. дойде новото правителство, бюджетът беше заварен и процедурата вървеше.

Тоест говорите за огромна схема за източване на държавни средства, в която са замесени хора на най-високо държавно равнище?

Сигурен съм, че са на най-високо равнище. Защото има и други безобразия, вършени в науката, пак с харчене на страшно много пари, без да е ясна ползата. Когато, повтарям, имаме специалисти, които могат да вършат истинска работа. Един пример: Техническият университет получи 25 млн.лв. за направата на център за нови материали. И колко статии, мислите, имат те по нови материали, по нанотехнологии? Нула за пет години.

Сигурно статията, която ще напишат накрая, ще е голяма работа.

Като казвам „нито една статия”, имам предвид статия в сериозно, реферирано международно списание. Те може и да си пишат статии и след това да си ги издават в своя сборник, но за това не се дават 25 милиона. Виктор Атанасов на 32 години вече има 15 статии в международни списания с висока цитируемост, самият той е цитиран – е, разбира се, няма как да дадат парите на Виктор Атанасов, защото трябва да се дадат на тези.

Българските учени бяха подложени на унижение, когато дойде правителството през 2009 г. След последните евроизбори сенките сякаш се завръщат?

Вижте, не смея да кажа, че една партия тъпче учените повече от друга партия. Страхувам се, че българските учени са тъпкани еднакво от всичките партии. Не съм забелязал някоя партия да се е погрижила да направи нещо за науката. Това, с което се хвалят от тройната коалиция, е, че са дали много пари за наука. Всъщност те са раздавали пари на мошеници, а не на учени.

Отново казвам: и аз съм получил пари от ФНИ. Нашият проект беше за 270 хил. лв. и ние отчетохме 200 статии. От тях 90 – в елитни международни списания.

Та това е почти толкова, колкото е броят на статиите в международни научни списания на 1 млн. българи – тоест сте осигурили една седма от научния продукт на нацията?!

Проектът е за три години, но все пак сме дали впечатляващ резултат. Други с една статия в българско списание отчитат половин или един милион.

Данни за далаверите в българската наука бяха публикувани в списания като „Нейчър” и „Сайънс”. Разклати ли това авторитета на българския учен в чужбина?

Не, българският учен има много добър авторитет. Това разклати авторитета на българските правителства. Разговарял съм лично със съответните редактори в „Сайънс” и „Нейчър”, те имат много добри чувства към българските учени, те се мъчат да помогнат на българските учени, а не да им пречат.

Да засегнем и обучението по математика. И то сякаш е на две скорости – от една страна са големите резултати на елитните ученици, от друга – масовото незнание как се смятат проценти. Какво може да се направи?

Ние, които представляваме научната общност, нямаме достъп до училището, нямаме начин да кажем, че това трябва да престане и да се вземат мерки. В България има презрение към средното училище.

Имало е време, когато по света са забелязали, че не се учи добре математика и са взели мерки. В закона за американския фонд за научни изследвания е написано какви средства трябва да се отделят за обучението по математика в средните училища. В годишните доклади на фонда – документ от над 300 страници, две от десет глави са за обучението по математика и природни науки. Оказва се, че това е нещо много важно, но тук никой не иска да го чуе. Ние, които представляваме научната общност, нямаме достъп до училището, нямаме начин да кажем, че това трябва да престане и да се вземат мерки. В България има презрение към средното училище. А щом има презрение към средното училище, все едно има презрение към цялото общество.

Във вашата книга твърдите, че науката е безполезна – в смисъл, тя не може да се употреби веднага. Дразни ли ви акцентът върху приложните научни изследвания?

От една страна, много ме радва, когато разбера, че има направено технологично постижение. От друга страна, да се преувеличава важността на приложенията, е много лошо. В България тя се преувеличава. То не че има приложения, но така се приказва. Приложенията са например тези на социолозите или на тази жена, която ще лови електричество из заобикалящата ни действителност. Пресметнахме, че ще може да го прави, ако застане на 10 метра от мощен радиопредавател – и пак трябва да се прецени дали така няма да се спечели 1 лв. срещу изхарчени 10 лв. Други пък ще правят електростанция с морски вълни. Не че това не се прави по света, но се изисква страшно много техника, тук няма капацитет за това. Нашите просто искат да приберат парите. Разследвал съм и съм сигнализирал прокуратурата и за този конкретен случай.

Искам да обърна внимание, че макар в много случаи да разбирам научната стойност или липсата на научна стойност в тези проекти, силно съм се въздържал да я коментирам. Коментирал съм само нарушения, които са за прокурор, не научното.

Още нещо от предговора на вашата книга: „тези страни, които имат доста над средното социално-икономическо развитие, имат и чиста наука доста над средното ниво”. Имаше момент, в който в България имаше чиста наука.

И сега я има, не може да кажем, че е изчезнала. Голямата беда е, че младото поколение като правило заминава в страните с много добре развита наука. Просто тук те нямат възможност да се реализират – нито ще получат средства от фонда, нито професионалното им развитие е осигурено. Какво да направят – те ще отидат там, където ще признаят дейността им. Имам цяла школа, двайсет и няколко ученици, от тях поне 10-15 са в чужбина. Имам ученици в Канада, във Франция, в страшно хубав институт в Япония, в САЩ имам много ученици – с блестящи резултати, много високо ценени, със световно име. Тези същите хора тук щяха да вегетират.

Новина от последните дни е, че правителството взе решение от Фонда за научни изследвания вече да не се финансират проекти на фирми. Това удовлетвори ли ви?

Това за мен е важно. Никакви фирми не трябва да участват, те служат за прикриване на разни далавери.

Добре, в САЩ една фирма не може ли да кандидатства за държавно финансиране?

Не. Аз съм описал това в книгата си, това е една от най-трудните й части. Съвършено справедливо питате – големите корпорации не правят ли наука? Да, правят, и то много, но за себе си, за своята дейност. Докато има един особен вид учени, сравнил съм ги с албатроса на Бодлер: „крилете им гигантски им пречат да летят”. Те не могат да правят нищо практическо. Тези хора имат нужда от помощ, иначе – край на науката. Някой трябва да помага на чистите учени, защото те не си правят продукта веднага, или по-скоро този продукт не се внедрява. Затова съществува държава: не за да получи и веднага да излапа, а да предвиди развитието напред.

Ако вие бяхте министър на образованието и науката, кои щяха да бъдат първите мерки, които щяхте да предприемете?

Преглед на основните закони – за средното образование, за висшето образование и за науката. Те в сегашния си вид съдържат много възможности да се краде, или процесът да върви постарому – както е в средното образование. Има международни изследвания, сигурно знаете за PISA, и те показват, че българските деца са много слабо образовани. Това е много тъжно: понеже съм работил с талантливи деца, знам, че българските деца може да бъдат много добре образовани. Но става все по-зле.

Едновременно с това някои от институтите трябва да се реорганизират, някои университети да се обединят, а други университети директно да се закрият. Израел има 10 университета и 6 или 7 от тях влизат в световните класации. България има 50 университета и нито един не влиза, и скоро няма да влезе.

За закона за науката имам вариант, който съм изработил сам, дал съм го на министър Игнатов – и потъна. Давал съм го на всичките министри след това, нищо не се направи. Разбира се, това не е цялостен закон, замислен е като правилник на фонда, но много лесно може да се превърне в такъв.

Какво ще кажете за държавните пари за частно образование?

Това е тънък въпрос и той трябва да се изследва по-внимателно. Както знаете, най-добрите университети в САЩ са именно частни. Но те наистина получават от държавата някакви пари. Не директно, но под някаква форма се дава. Специално в Харвард и MIT – под формата на строене на лаборатории. По същия начин е с телескопа „Хабъл”, той струва няколко милиарда, държи го основно Харвард. Това е начинът да се дават пари на частните университети: когато видим, че правят добра наука, да им помагаме. Не може да даваме на студент пари да учи в частен университет. Може да му се даде заем, иначе не.

След вас имаше още един светъл образ в ръководството на ФНИ, който предсказваше земетресения?

Да, той беше в изпълнителния съвет. Беше казал, че ще ме даде на съд – да заповяда. Той се занимава с псевдонаука от най-долен тип. Ходих на мероприятие по създаването на Европейска академия на младите учени в Брюксел и това съм го разказвал там: всъщност той е написал нов закон на Нютон, без да разбере. Колкото повече се приближават две тела, толкова по-малка става силата на привличане между тях, а когато се слеят, хептен няма сила. Така излиза от това, което е написал – обратният закон на гравитацията. Там имаше млади физици, математици, химици, учени на високо ниво, те веднага разбраха и доста се посмяха. Обясних им още, че българските млади учени са в много тежка позиция и че трябва да помислят как да им помагат.

Добре, вие сте подели голяма битка, не ви ли е страх?

По-скоро живея в стрес, не е страх. От друга страна, ако мълча и нищо не правя, повече ще ме е страх от съвестта ми.  

източник: ТЕМА
Димитър СЪБЕВ