Путин пред Киев!
Автор: д-р Душан Пророкович
Безкрайно съм благодарен на проф. Джоузеф Най, защото той всъщност с известно закъснение потвърждава изводите ми от миналия месец, че Владимир Путин изнесе в Украйна „лекция по реалполитика”, но пък пропуска да прозре новата ситуация в Украйна.
„Кримската победа” на Путин, която лесно можеше да бъде предвидена месец предварително е само първата третина на украинската криза. В момента сме във втората третина. И в нея всичко пак показва, че Путин стои още по-добре. В значителна степен възможност за това му дават САЩ с невероятно нескопосните си ходове. Стъпките, които предприема Вашингтон, могат да бъдат предвидени седмици напред. Но да караме поред.
До сутринта на 15 март все още съществуваха шансове украинската криза да бъде решена предимно чрез политически преговори. Пак щеше да се стигне до спорадични сблъсъци и разчиствания на сметки, но такива ходове щяха да бъдат от значение за заемане на по-добра преговорна (политическа) позиция. След изпращането на изток на всичко онова, което е останало от украинската войска, властите в Киев на практика решиха, че кризата ще се решава предимно с военни средства. Това бе всъщност решение на САЩ. Изобщо не бива да се хранят илюзии, че Александър Турчинов самостоятелно е решил нещо. Макар една „лудост” на киевските политици да е добре дошла за американците. Ако имаше някой по-разумен и по-смирен в състояние да вземе решение, въпрос е как би се развило всичко това. Помислете само как двама проруски кандидати на насрочените украински президентски избори – Олег Царьов и Михаил Добкин – в един и същи ден са пребити в центъра на Киев. Разумният избор би бил да се подпомогне тяхното участие на насрочените за 25 май избори и по такъв начин проруските кандидати да легитимират целия процес. И без това разцеплението в лагера на Партията на регионите предвещава, че нито един от тези двамата не би могъл да бъде избран за президент на страната при съществуващото положение. Значи за властта в Киев рискът е нищожен, а ползата многопосочна. Но на нея не й трябват проруски кандидати на изборите, попадна в „лудостта си” да бъде способна да чува само себе си без никакво пространство за диалог и договаряне. Заради това те продължават да възприемат всичко онова, към което „американските ястреби” ги подтикват, като така радикализират до крайна степен положението.
До акцията се стига всъщност само няколко дни след посещението в Киев на шефа на ЦРУ, след искането на Джон Маккейн САЩ да снабдят украинската войска с оръжие и в момент, когато разрушител на американските ВМС се опитва да пристане в Одеса. САЩ са едната от двете страни в конфликта, противопоставящи се на Русия, а нещастниците , които се кълнат в „защита на Украйна”, не са нищо друго, освен евтино средство в ръцете на Вашингтон. Цялата стратегия на САЩ се свежда до това да не бъде позволено югоизтокът на Украйна да попадне под геополитическия контрол на Русия без нито един изстрелян куршум. Трябва да се пролее кръв и да се дестабилизира Русия. Средносрочно в ума им е да ускорят „хърватизацията на Украйна” и да създадат „Велика Галиция”, за да преместят колкото се може по дълбоко към вътрешността на страната „цивилизационната граница”.
Времето ще покаже, но е възможно последният шанс за някакво мирно разрешение на конфликта да е била пропусната в нощта на 14 април при разговора между двамата президенти Путин и Обама. Тогава Владимир Владимирович директно поиска от американскя си колега да повлияе за „избягване на кръвопролитие”. А американският колега не реагира. Продължава да дава гас и да изпитва границите на руското търпение. Така Барак Обама взе още едно погрешно решение и вероятно ще отиде в историята като най-лошият американски президент след Втората световна война. Да би приел руското предложение, американският президент Обама би могъл да запази под същински американски контрол от една трета до половината от Украйна, Галиция при всички случаи, а с времето и областта на страната около столицата. Сега американците ще изгубят всичко. Всичко, което руснаците биха желали да вземат. А това вече ще преценява Русия на основата на собствените си интереси и оценки. Ако в техен интерес бъде да вземат геополитическия контрол над цяла Украйна и това биха могли да направят. Кой ще им се противопостави? Останките от остатъците на украинската армия не са способни на такова нещо, страната фактически е вече банкрутирала, хиперинфлацията е на прага, останала е без енергенти и със състояние на обществена сигурност, напомнящо на централноафриканска държава.
Военната акция се проваля, показва слабостта на властта в Киев и ускорява падането й.
Последица от всичко това ще бъдат вражди и разчистване на сметки, каквито ще се разразят между досегашните съюзници. Те и досега не са изпитвали един към друг особена любов, но вече всичко получава нови размери. Яценюк ще удари по Ярош, Ярош по Турчинов, Тягнибок по Тимошенко, а неонацистите по всички тях… И какво може да излезе от този метеж, освен хаос. Хаос, в който постепенно през идущите месеци ще затъва Киев и северозапрадните части на Украйна.
Погледнато от сегашна перспектива, на Путин вероятно няма да му е нужна военна интервенция, за да защити руските интереси в югоизточна Украйна. На Путин обаче ще му трябва военна намеса, за да стабилизира положението в Киев и в северозападните части на Украйна. И колкото и парадоксално да звучи, съвсем възможно е за това да го помолят отделни европейски държави. Или най-малкото ще му бъдат благодарни за подобни действия. Опитът да се създаде хаос в югоизточна Украйна ще се върне като бумеранг на режисьорите на този проект и това заплашва да дестабилизира не само Украйна, но и значително по-широк район от Югоизточна Европа: фактически цялата онази област между Балтийско и Черно море, която полските теоретици между двете световни войни обозначаваха като „Междуморие”. А с дестабилизирането на Междуморието в днешна Европа се дестабилизира и целият Европейски съюз. Затова за континентална Европа е по-евтино и по-леко да се примири със загубата на геополитическия контрол над Киев, отколкото с дстабилизиране в по-широки размери. Остава само въпросът как ще погледне на всичко това Америка. Или, казано по-точно, днешният политически елит във Вашингтон. Те биха възприели подобен развой на положението като тежко поражение и в това е голямата беда. Има опасност от опит да бъде предизвикана „контракриза” в Молдова или, може би, да бъдат насърчени терористите в Дагестан да извършат някакъв по-голям терористичен акт. Това би било увод в дестабилизиция с по-широки размери на глобално ниво.
Поради това, като едно от възловите неща в идущите месеци, които трябва да направят западните интелектуалци се налага да обяснят на американските стратези, че „падането на Киев” под руски контрол би било изключително по тяхна вина. Украинската криза не бе нужна никому – нито на Русия, нито на Европа, а най-малко на Украйна. Би било добре някой, който има авторитет като проф. Джоузеф Най, да напише нещо по въпроса. За света е по-добре администрацията на Барак Обама да се помири колкото се може по-скоро с поражението. Без оглед колкото и невероятно да звучи, това е решение, с което той може да остане запомнен с нещо положително в историята.