Компромат срещу България и ролята на националното радио като инструмент
Правозащитна неправителствена организация спретна поредния изглеждащ като нагласен компромат срещу България. Бордер мониторинг България сигнализира медиите, че сирийка с четирите й деца (лек нюанс е, че децата представяни по медиите като деца са на 10, 17, 22 и 24 години, а ефектът е повече състрадание) са били жестоко пребити от български граничари и не са допуснати на българска територия чрез метода push-back (избутване, недопускане да минат границата). Представяните като бягащи от войната бежанци (Важно: в Турция няма военни действия и никой не ги гони оттам, а България има 1 посолство и няколко консулства, където могат да си вземат визи, а не да плащат на трафиканти) твърдят, че са били отвлечени в село Воден, там са били измъчвани и бити от гранична полиция, след което са върнати в Турция. Арабските бежанци разказват трогателни истории за насилието пред служители на базираната в Мюнхен организация, които специално са командировани за свое разследване в болница в Истанбул, където се лекуват пребитите. Покъртителна история, но изглежда далеч от истината.
Главен комисар Захарин Пенов, шеф на гранична полиция заяви по БНР, че въобще не са влизали на българска територия. Забелязани са и са спрени преди да минат браздата, размахвали на българските граничари телефон със запис на развален български, в който предлагат пари, за да ги пуснат. Пенов споделя, че правозащитниците подлагат на огромен натиск охранителите на границата и намекна, че това е начинът им да съществуват.
Дали нелегалните са пребити от каналджии, в чиито престъпни схеми са се включили, или от турските гранични войски, на които също създават проблеми, не е ясно. Разчита се само на медийната истерия на фанатизирани служители на неправителствени организации, думите на жертвите и услужливи родни журналисти, които са част от добре структурирана мрежа за такива случаи. Либералните фундаменталисти все повече заприличват на секта, която се подпомага отвън и не се съобразява с интересите на държавата.
В този контекст е задължително да се кажат няколко думи за Българското национално радио и политиката му напоследък, която минава границите на умереността. Радиото и особено програма Хоризонт се е превърнало в идеологически фортпост на неолиберални и крайно леви постановки за човешки права, интересите на малцинствата, адвокати на нелегалните емигранти, критици на българската държава. Останалите теми попадат в сянката на личните интереси на нова класа журналисти, създали си нови приятели и разбирания, вследствие на обучения, тренинги, посещения организирани от различни неправителствени организации, които чрез тях влияят на националната политика и ги ползват като инструмент за личните си цели. Налага се само една истина – тяхната.
Това залитане в крайности не би било толкова неморално, нередно и притеснително, ако не ставаше дума за национална медия, която се издържа от парите на хората. Под въпрос е дали тя защитава националните интереси, интересите на данъкоплатците, от чийто недоимък журналисти с ярки политически позиции си осигуряват първата заплата, плюс ресурсите, които дава една голяма институция. Не ми се струва нормално хора, които години наред са на държавна издръжка буквално да подкопават устоите на това общество и да обслужват чужди интереси, особено в чувствителна сфера каквато е нелегалната емиграция, която засяга бъдещето на всички нас.
Автор: Калоян Методиев