Памет за „Белене”: 65 години от създаването на най-големия политически концлагер в България
Бивши лагеристи и граждани преминават по понтонния мост, свързващ Белене и остров Персин през 1990 г. при първото поклонение на мястото на бившия концлагер | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.
Написано от Христо Христов
Днес, 27 април 2014 г., се навършват точно 65 години от създаването на най-големия концлагер за политически противници на комунистическия режим в България.
Годишнината не се отбелязва по никакъв начин от медиите в България, а темата за комунистическите лагери, като част от репресивната машина на БКП, не е застъпена сериозно в образователната система и мнозинството от младите хора не знаят нищо за тях.
Решението за създаването на лагера
Бивши лагеристи и граждани преминават по понтонния мост, свързващ Белене и остров Персин през 1990 г. при първото поклонение на мястото на бившия концлагер | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.
На 27 април 1949 г. с поверително решение на Министерския съвет, оглавяван от Васил Коларов, комунистическото правителство дава указание на МВР да организира на остров Персин край тогавашното село Белене трудововъзпитателно общежитие (ТВО). С това е поставено началото на най-големия лагер за политически опасни за комунистическата власт лица, създаден от БКП.
Той функционира до лятото на 1959 г., като през него минават над 10 000 души. В голямата си част това са представители на политическата опозиция, оцелели при терора в първите месеци след 9 септември, офицери, индустриалци, селяни, противопоставили се на насилствената колективизация, представители на интелигенцията. По време на чистките срещу враговете с „партиен билет” при Вълчо Червенков в Белене са въдворени и членове на комунистическата партия.
По описания на бивши лагеристи въдворените в Белене са живели в изключително тежки условия. Спали са в бараки на нарове, давана им е мизерна храна, а в същото време са извършвали тежка физическа работа – изкопи, пренасяне на наземна маса, изграждане на диги и др.
Охранявани са от въоръжени служители на МВР, а мнозина са принуждавани от ДС да подпишат декларации за сътрудничество, за да оцелеят.
След 1959 г. лагерът Белене е превърнат в затвор. Наскоро разкрити архивни документи от Комисията по досиетата свидетелстват, че чак до 1961 г. в „затвора” са държани без съд и присъда земеделски опозиционери, една част от които преди да бъдат освободени отново са изнудени от Държавна сигурност да подпишат декларации за сътрудничество и за отказ от развиване на политическа дейност.
Рисунка на островите край Белене, на които през 1949 г. комунистическият режим създава най-големия лагер за политически противници | Източник: „Затворът Белене”, Крум Хорозов.
До 1962 г. на един от островите до Белене са заравяни труповете на убитите в другия лагер на смъртта – „Слънчев бярг” край Ловеч.
Въдворяване на български турци в Белене
След провеждането на „възродителния процес” през 1985 г. затворът в Белене отново е превърнат в лагер. Там са въдворени без право на посещение голяма част от българските турци, които се съпротивляват срещу насилственото преименуване. През 1986 г. някои от тях са екстрадирани, а други разселени в различни краища на страната.
Лагерът – бяло петно в паметта на младите поколения
Представително изследване на НЦИОМ от 2013 г. показа, че комунистическите концлагери са бяло петно в паметта на младите поколения (интервюирани са лица на възраст между 17 и 35 години).
Бараките и тоалетните на лагеристите | Рисунка: Крум Хорозов.
Социологическото изследване показа, че остров Персин (Белене) буди асоциации сред 60% от интервюираните младежи. 40% го свързват с концлагер (лагер за политически неблагонадеждни). За 15% понятието е свързано със строителството на едноименната АЕЦ. 3% посочват чисто географски определения – остров, природен парк, населено място.
Емоционални определения като: „репресия, мъчение, ужас“ дават 2% от младежите.
40% от участвалите в изследването не свързват остров Белене с нищо конкретно. По-често това са най-младите участници в изследването (на възраст между 15 и 18 години), нискообразованите, жителите на селата и представителите на малцинствата. Тези три понятия от българската история са най-разпознаваемите от всички, тествани в изследването. При останалите седем непознаването („не свързвам с нищо конкретно“) преобладава.
Изграждането на мемориал на остров Персин
В първите години след 1989 г. едни от най-емоционалните събития в България са масовите посещения от бивши концлагеристи на остров Персин край Белене, където в продължение на години свещеници отслужваха панахиди в памет на загиналите в лагерите.
Тази традиция е нарушена през последните години, а на Белене няма нищо, което да напомня, че лагерът и случилото се там през комунистическия режим не е забравено.
Изглед към вътрешността на барака, в която са спали лагеристите в Белене | Рисунка: Крум Хорозов.
Днес, когато се навършват 65 години от създаването на концлагера енорийският свещеник в Белене Паоло Кортези инициира учредяването на обществен комитет за създаването на фондация, която да работи през следващите 5 години за изграждането на мемориал на Белене, който да бъде открит през 2019 г., когато ще се навършат 70 години от създаването на концлагера.
Отровните корени на комунизма
Международният тероризъм и неговата безизходност се разиграват на световната сцена като средство за отвличане вниманието на хората от най-опасния проблем – подчиняване на целия свят и поставянето му под властта на тоталитарния комунистически режим...
Австралийският конгрес разобличава Новия световен ред [Видео + Audio]
Ан Бресингтон подчертава, че Римският клуб, в който членуват Тед Търнър, Буш, Горбачов и общо взето всички, които дърпат конците, никога не се е отказвал от идеята за световно господство на КОМУНИЗМА...
"През 1987 г. Михаил Горбачов, също член на Римски клуб, каза: Вървим към Нов Световен Ред, светът на комунизма и никога няма да се върнем назад"