Скъпото еврото потиска икономиката на България
Преките чуждестранни инвестиции в България - малко и некачествени
Дефлацията продължава да потиска българската икономика за 8-ми пореден месец. През март потребителските цени са паднали с 0.2% на месечна и с 2.3% на годишна база.
От началото на годината понижението на цените е с 0.8%.Това което е важно е дали тази дефлация е вносна или е резултат от вътрешните икономически процеси?
През март 2014 г. спрямо предходния месец с 0.3% падат цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки, облеклото и обувките поевтиняват с 0.7%, цените в ресторантите и хотелите се понижават с 0.1%, цените на транспорта са надолу с 0.6%.
В същото време с 0.1% поскъпват алкохолните напитки и тютюневите изделия, с 0.1% е нагоре жилищното обзавеждане.
От статистиката се вижда, че дефлационните процеси се случват както в България така и на външните пазари.
Така например цените на дизеловото гориво падат с 1.8%, на автомобилния бензин А95Н - с 0.9%, а на автомобилния бензин А98Н - с 0.3%. Като те до голяма степен зависят от цените на петрола на международните пазари. В същото време множество хранителни продукти, произвеждани в България също поевтиняват, както цените на мебелите.
Данните са още един сигнал, че възстановяването на българската икономика все още предстои, а възможността за нова криза е съвсем реална.
Преди инфлационните очаквания да тръгнат нагоре бизнесът ще задържа инвестициите, заради несигурността по отношение на продажните цени и търсенето на продуктите. А без нови инвестиции няма как икономиката да създава работни места. Така несигурността на пазара на труда потиска вътрешното потребление и търсенето на кредити в страната.
Върху тази ситуация влияние оказва и скъпото евро. То потиска износа на България извън еврозоната, който бележи двуцифрен спад в първите два месеца на тази година.
Дефлацията за март, хармонизирана според методологията на Евростат, където тежестта на цените на храните и енергията е по-малка, е 0.3% на месечна и 2.0% на годишна база.
Преките чуждестранни инвестиции в България - малко и некачествени
Преките чуждестранни инвестиции в България падат с близо 50% през първите 2 месеца на тази година спрямо същия период на и без това слабата 2013 г.
По предварителни данни на БНБ те възлизат на 114.1 млн. евро, при 223.3 млн. евро през януари и февруари миналата година. Понижението е с 48.9%.
Само за февруари преките инвестиции в страната са в размер на 41.3 млн. евро, при 152.5 млн. евро за същия месец на 2013 г.
Привлеченият през януари - февруари 2014 г. дялов капитал възлиза на 42.3 млн. евро. Той е по-нисък със 151.9 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2013 г.
Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 12.3 млн. евро, при 17.5 млн. евро за януари - февруари 2013 г.
Нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити се увеличават с 47.2 млн. евро, при ръст с 2.1 млн. през първите два месеца на миналата година.
Реинвестираната печалба за януари - февруари 2014 г. се оценява на 24.6 млн. евро, при 27 млн. евро за същия период на 2013 г.
А основните инвестиционни потоци идват от Холандия /48.7 млн. евро/ и Британските вирджински острови /18.6 млн. евро/, които са известни като добри места за спекулативни инвеститори и офшорни компании.
Като цяло данните покачват, че фискалната стабилност и ниските данъци не успяват да привличат инвеститори не само в количествено, но и в качествено изражение, на фона на дефлацията, високите спредове по лихвените нива и слабият икономически растеж./darikfinance.bg/