24chasa.bg

Парламентът се подигра с Евлогий Георгиев

Жорж Ганчев все повтаря, че не се е изучил в Турну Мъгуреле, но тъкмо във Влашко прави милионите си най-големият наш благодетел. Евлогий Георгиев не е човек на празните приказки - 10 346 000 лева дава той "на ползу роду". Тази сума не включва по-дребни дарения и пари, харизани по различен повод в Румъния.

"Затова няма да сбъркаме, ако кажем, че Евлогий Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лв., като след смъртта си оставя близо 2/3 от цялото си състояние на българския народ", пресмята историчката Елена Стателова.

Пo-българин от всеки друг, след Освобождението филантропът е обявен за чужденец и е прогонен от родината си. Циркът се играе във Второто народно събрание, където Евлогий е избран за депутат.

По това време неговата банкерска къща е с основен капитал 11 631 000 влашки гроша.
Милионерът може
да се радва
на спокойствие
и охолство,
но решава да помогне на младото княжество. През 1879 г. приема да стане български дипломатически агент в Букурещ, после скланя да се кандидатира и за народен представител.

През януари 1880 г. Евлогий Георгиев е избран с 1413 гласа в Тетовска околия на Русчушки окръг. През март е свикана първата редовна сесия на новия парламент. Тогава става ясно, че Народното събрание е пълно с чужди граждани. Турски, гръцки, сръбски и румънски паспорти се крият в джобовете на депутатски сетрета. В святата българска камара са се мушнали и лица с австрийски и руски документи за самоличност.

По закон изборът на всеки народен представител се гласува за редовен или не в пленарната зала. Костаки Буюклиоглу например е сгащен, че има турско тескере. "От някои граждани има заявление против него, че бил чужди поданик", сочи докладчикът по проверката на изборите.

"Аз не съм чужди
поданик!",
подскача Костаки
"Аз мога да кажа, че в своята битност във Варна зная, че неговият дядо Стоян е бил българин и че тия не са чужди поданици", защитава го съпартиец. Варненецът минава метър - изборът му е признат за редовен.

Михаил Колони пък е заподозрян в румънско гражданство. "Аз не съм имал никаква потреба да земам чуждо поданство. Живял съм във Влашко и между многото българи, които живеят във Влашко, аз съм единий, който не съм желал влашко поданство", защитава се той. Колегите му махат с ръка, признават и неговия мандат.

"Категорически казвам, че съм български поданик!", кълне се и Димитър Греков, който е роден в Бесарабия. Той размахва удостоверение, издадено от Градския съвет в София. "Градский съвет няма право да дава поданство!", срязва го Стефан Стамболов. С обаянието си на оратор той владее парламентарното мнозинство - каквото рече, това става. Под негов натиск изборът на Греков е касиран.

Втората жертва
на Стамболов
е Евлогий Георгиев
Според съвременника Димитър Маринов в хъшовските времена той отишъл при милионера да иска пари за гладните си и оголели другари. Евлогий му предложил стотина австрийски минца. Стамболов отказал - трябвали му 200 жълтици.

"Вън оттук, скитнику! Моите милиони не са печелени за вагабонти!", викнал му филантропът. "Млък!", изръмжал страховито Стамболов и му показал дулото на револвер. В този миг дошла полиция и го арестувала.

Макар че Евлогий не подал жалба срещу Стамболов, довчерашният хъш му има зъб и крои да си разчистят сметките в парламента. Той заръчва на своя човек Петър Станчов да атакува избора на банкера.

На 5 април 1880 г. Станчов докладва, че изборните протоколи в Тетовска околия съмнително са подписани от една ръка, докато членовете на бюрото са неколцина. "И друго има да забележа - коварно добавя той, - че е неизвестно дали г-н Евлогий Георгиев е български поданик, или има друго поданство."

"Приема ли Народното събрание да разисква този въпрос по-нататък?", пита председателят на парламента Петко Славейков.
Половината аудитория
отговаря с "Не",
другата половина
настоява с "Да!"
Стефан Стамболов вижда, че работата е на кантар и припомня: "Преди да дойдем на въпроса за поданичеството, нужно беше да попитаме защо тези протоколи на бюрото са подписани от една ръка и двамата писари пак с една ръка, които навярно различно знаят да пишат."

Проблемът е в това, че след Освобождението грамотните са малко. Нормално било знаещ буквите да подпише безкнижен другар. В канцеларията на Тулчанския губернатор например за чиновник бил назначен някакъв бояджия. При един пожар вместо доклад той хванал четката и нарисувал бедствието. На базата на този филологически недоимък депутатите приемат подписите за автентични и гласуват избора за редовен.

След това започват да нищят поданството. По онова време няма Конституционен съд и
всеки си тълкува
основния закон,
както му уйдисва
Стефан Стамболов се позовава на три члена, които третират гражданството и политическите права.

Член 54 от Търновската конституция сочи, че поданици на княжеството са всички, родени в България, които не са приели друго поданство. За такива се броят и родените другаде от родители - български поданици, добавя буквата на закона. Член 55 гласи: "Чужденци могат да приемат българско поданство, като утвърди това Народното събрание."

Член 60 пък постановява, че с политически права се ползват само гражданите на Българското княжество.

Евлогий Георгиев е руски поданик от 1860 г. В изборния ден той е бил с чужд паспорт и гласоподаването за него е незаконно, пледира Стамболов.

Нещата отиват към касиране, усеща Петко Славейков. Макар и либерал, на него му е съвестно да прогони от камарата фигура като Евлогий. Той симпатизира на консерваторите, но дядо Славейков знае да цени добрите българи.

Затова председателят предлага компромисен вариант -филантропът да бъде обявен за "висящ депутат", докато руснаците анулират гражданството му. Стамболов хитро уверява, че всички желаят час по-скоро да видят Евлогий български поданик и депутат. "А за днес не може да бъде висящ, но трябва просто да се касира", настоява обаче ораторът.

Дадена е почивка за избистряне на парламентарните мозъци. След отдиха Славейков подлага въпроса на гласуване: "Приема ли Народното събрание г-на Евлогий Георгиева за висящ депутат или постоянен?"

Стамболов рипа като козле. "Имам забележка за формата на поставения въпрос - провиква се той. - Трябва да се пита: приема ли го Народното събрание за депутат, или не го приема? И ако го приема, тогаз ще да се пита: дали за постоянен, или за висящ?"

Петко Славейков прави маньовър, като дрънка на русофилската струна, която трепти в болшинството народни представители: "Затова предлагам по-обща формула: приема ли се Евлогий Георгиев по повод на руското поданичество като депутат, или не?"
"Приема се!
Не приема се!",
надвикват се в дъсчената постройка, където заседава събранието. "Който го не приема, да си дигне ръката", казва Славейков. Пак не може да се разбере какъв е резултатът.

"За по-точно преброяване на гласовете нека станат, които са против приемането", нарежда главата на камарата. Парламентарният секретар брои и установява незначително вишегласие "против".
Така с малко, но завинаги, народните избраници изхвърлят Евлогий Георгиев от святата обител на демокрацията.

Благодетелят си взема шапката, подава оставка като дипломатически агент и се прибира в Букурещ. Тук издава обръщение към своите избиратели.

"Господа - пише Евлогий, - през месец януарий текущаго года ме почетохте с вашето доверие, като ме избрахте за представител в Народното събрание. Въодушевлен от искрена и безинтересна преданост, с която всеки добър син на България е длъжен най-много днес, от всеки друг път, да послужи на Отечеството си, счетох, че аз най-добре щях да изкажа признателността си за честта, която сега два пъти ми се прави, като оставя настрана многочислените си интереси, за да приема вашия мандат. По злочастие обаче,
Народното събрание
благоразсъди
да ми затвори
вратата си
Без да докачи ни най-малко искреността или законното постъпване по случай на моето избиране, събранието унищожи силата на повереното ми от вас пълномощно под предлог, че аз, Евлогий Георгиев, съм бил чужденец, и за да стана българин, трябвало да се подчиня на същите правила, които се искат от един немец, грък или инглезин (англичанин - б. а.), ако тоя немец, грък или инглезин изкаже желание да стане български поданик." 

По-нататък Евлогий Георгиев тълкува конституцията. Той сочи, че основният закон отнема политическите права само на онези, които са станали чужди поданици след възстановяването на българската държава. Български поданици по време на игото не е имало, аргументира се благодетелят.

За втори път Евлогий е избран за депутат в Осмото народно събрание. След падането на Стамболовия режим кабинетът на Константин Стоилов поставя кандидатурата му за парламента. Народният вот е на 11 септември 1894 г.

Неговият роднина Иван Евстратиев Гешов му съобщава радостната вест в Букурещ: "Изборът се прие за редовен и вие се провъзгласихте за пловдивски депутат с огромно болшинство."
Евлогий Георгиев категорично отказва да прекрачи прага на злочестата сграда. На онези, които го кандърдисват, той припомня позора от 1880 г.

Вазов се опитва да изтрие срама от челото

 Името на Евлогий Георгиев влиза и в Деветото народно събрание. Тогава вече е напуснал този свят и завещанието му е отворено.

Волята на благодетеля е да бъде погребан в чужбина, а България да прибере само милионите му. Парите нямат поданство, утешава се духът на Евлогий.

На 29 октомври 1897 г. министърът на просвещението Иван Вазов се изправя в камарата. С прочувствено слово поетът се мъчи да изтрие срама от челото на българския парламентаризъм.

"Господа народни представители! - извисява глас Вазов. - На 5 юлий тая година, както ви е известно, нашето отечество има скръбта да изгуби един от своите най-предани и най-благородни синове, г-н Евлогий Георгиев от Карлово.

Тази тежка загуба се почувства още по-силно, още по-болезнено от представителите на България, от нас, господа; защото заедно с великия български гражданин ний изгубваме и един най-достоен другар, чието име правеше чест на нашето народно представителство, както би правило и на всяко друго. Смъртта го отне на България преди той да тури крак в нея, преди да влезе в тая свещена сграда, гдето народната обич беше го пратила." Цирк!