saprotiva.org

Спрете протеста, искам да сляза!

Свалянето на едните крадци и смяната им с други не доведе до промяна. Огромна част от обществото ни все още вярва в Дядо Коледа – честния Бареков, неподкупния Борисов, целомъдрената Кунева, преживелия катарзис Станишев, загрижения за пряка демокрация Плевнелиев...

Пресиян

От няколко години се интересувам от активизъм, политика и обществени процеси. Признавам си, че съм лаик в областта, но въпреки това, последните месеци на протести и телевизионни сеири ме карат да седна и да опитам да разсъждавам върху някои често задавани въпроси.

Защо не успяваме да постигнем нищо?

Протестите срещу конкретни безобразия – ГМО (2010 г.), шистов газ (2011 – 2012 г.), ACTA (2012 г.), горите (2012 г.) и т.н., са граждански действия с конкретни резултати – има забрана за отглеждане на ГМО, мораториум върху проучването и добива на шистов газ, корпоративното споразумение ACTA беше отхвърлено, законът за горите беше спрян. Това са безспорни победи и не бих ги нарекъл „нищо“.

Изглежда, че не постигаме нищо, защото искаме невъзможни неща.

Искаме корумпираните депутати да се осъдят сами, медийните кръгове да се разтопят от само себе си с идването на пролетта, олигарсите да започнат да лобират за социална политика, от утре да заработи пряката демокрация и така нататък – искаме неща, които прекрасно разбираме, че няма да се случат. Не и по този начин.

Кой е начинът?

Не съм много сигурен, че оставката на правителства и ротацията на продажници носи нещо различно от козметични промени. Гражданската енергия и на зимните, и на летните протести беше овладяна и вкарана в партиен коловоз. Свалянето на едните крадци и смяната им с други не доведе до промяна. Огромна част от обществото ни все още вярва в Дядо Коледа – честния Бареков, неподкупния Борисов, целомъдрената Кунева, преживелия катарзис Станишев, загрижения за пряка демокрация Плевнелиев. Говорещите глави от телевизора ни насъскват едни срещу други, карат ни да се разделяме на сини и червени боклуци, като по този начин се отдалечаваме от целите си и в крайна сметка свършваме на масата в кръчмата, псувайки от безсилие поредната нагла власт. Да разчитаме на партии и НПО-та, финансирани от тези, срещу които викаме, не е начинът. Поне за мен не е.

Къде да насочим усилията си?

Преди да извадим знамената и да хукнем да сваляме „комунистите“ или „фашистите“, хубаво е да осъзнаем процесите, които текат у нас и по света, да приемем факта, че живеем в диктатура на парите и след като изясним нещата за себе си, да се опитаме да ги разкажем на тази част от народа ни, която се вдъхновява от повърхностната патетика на медийни образи, в които някой е инвестирал едни средства. Защото, колкото и да си вярваме, че са ни ясни нещата, народът ни е политически неграмотен, за болшинството от хората политиката се изчерпва с „Шоуто на Слави“ или с лист хартия в процеп на всеки няколко години. Не можем да очакваме промяна горе, ако няма разбиране и осъзнаване долу. Смятам, че без да образоваме себе си и околните за случващото се у нас и по света, шансовете да постигнем нещо някога клонят към нула.

Можем да протестираме колкото си искаме, можем да сменяме лошата с добрата олигархия, но докато не заглушим телевизионния сигнал в главите си със собствени мисли, докато не започнем да обръщаме повече внимание на народа си, отколкото на властта, ще се лутаме между спасители и ще ръкопляскаме на „успелите“ милионер-политици.

Не постигаме нищо, защото продължаваме да спорим кой от лошите е по-добрият. Все още не виждаме, че маршировките по улиците са лесни за овладяване и когато не са насочени към конкретни проблеми, работят в полза на врага. Ако искаме някога да имаме загрижени политици, първо трябва да имаме загрижен народ, който да съди управниците си по делата, а не по думите им.

На наше място възрожденците щяха да правят същото, като по времето на робството – щяха да строят и ремонтират читалища.