rasper-bg.com

Украйна вече е поделена на две части

Етапите в украинската криза са напълно идентични с онези, които се развиха по времето на „арабските революции” в Северна Африка и Близкия изток...

Засега няма условия за открита гражданска война

Украйна е основното свързващо звето между ЕС и Русия. Тя има втората по дължина брегова линия, водеща черноморска държава и една от най-големите в Източна Европа, населението й е 45 милиона, и то е  добре образовано. Страните от ЕС са заинтересувани да го привлекат на трудовия си пазар като евтина работна сила, която може да се асимилира сред местните европейци. Емигрантите от Турция, Азия и Африка по-трудно могат  да се асимилират  и засилват  социалното напрежение в Европа.

Украйна е една от големите славянски държави в постсъветското пространство може заедно с Русия и Беларус да създаде единно евразийско славянско ядро като предпоставка за постепенното възраждане на Русия в нейните исторически граници. Неслучайно Бжежински отбелязва, че ключовият момент в Украйна  е да не се допусне възраждането на Русия като конкурент на САЩ и да се попречи да се създадат  съюзнически отношения на Украйна с Русия.

Загубата на Украйна за Русия означава натиск от страна на Запада  срещу нея, особено срещу черноморските региони в Краснодарския край и Ставропол. Етническите и дълбоките роднински връзки на украинци и руснаци превръщат Украйна във важен плацдарм за по-нататъшното настъпление на Русия с използването на сила. Загубата на главната военноморска база на Черноморския флот – Севастопол, и други важни елементи на военноморската и военната инфраструктура на Украйна, използвани от руските въоръжени сили, ще означава изтласкване на Русия от Черноморския басейн.

Украйна е прочута със своя чернозем; в нея  много добри условия за развитието на селското стопанство, а готовността на правителството да предостави територията на страната за добива на шистов газ и нефт, което страните от ЕС не допускат, осъзнавайки опасността от тази дейност за екологията си, превръща  страната в  интересна и от тази гледна точка. Освен това в Украйна  има и запаси от уранови руди.

Така, че геополитическото значение на Украйна е много голямо и затова за нея ще се води сериозна битка.

Лидерите на украинския майдан отделят ключова роля на независимостта на Украйна, обосновават необходимостта да се дистанцира от Русия в полза на Запада. От икономическа гледна точка Украйна, както Русия и другите бивши републики в Съветския съюз, са част от единен народностопански комплекс. Разпадът на Съветския съюз доведе до срив в производствените вериги и разрушаването на този комплекс на отделни нежизненоспособни части. В Русия, Казахстан и други нови държави в постсъветското пространство на базата на богатите природни ресурси бяха създанени относително жизнеспособни икономики. Украйна беше една от най-развитите в промишлено отношение републики в Съветския съюз, но тя няма достатъчно ресурси за своето самостоятелно съществуване, затова  не може да бъде пълноценно независима и е нужно  да се прислони или към Русия или към ЕС.

Западната ориентация на Украйна влече неизбежното унищожение на останалата й промишленост, тъй като нейната продукция не е нужна на западния пазар и не отговаря на стандартите на ЕС.

Последователният проруски курс на Украйна ще й позволи не само да съхрани, но и да засили промишления си потенциал, тъй като руският пазар е достатъчно голям и Русия има нужда от украинската промишлена продукция. Пример за успешно развитие по отношение на ориентацията към руския пазар е Беларус, която не само запази, но и увеличи промишления си потенциал.

В момента играчите на украинската политическа сцена са ЕС и САЩ, които са заинтерусавани от откъсването на Украйна от Русия и включването й в НАТО. Това означава на територията й да бъдат разположени натовски части и системи на ПРО. Включването на Украйна в НАТО означава цялото черноморско крайбрежие, с изключение на Новорусийск-Сочи, да принадлежи на натовските страни, контролирани от САЩ. Така Русия ще бъде изтласкана от Черноморския басейн и  няма да може да издържа там мощна военноморска групировки.

За САЩ контролът над Украйна е много важен  от гледна точка на по-нататъшния натиск срещу Русия и възстановяване на контрола им над Близкия изток.

САЩ имат и икономически интерес към Украйна. „Шел” и „Шеврон”  вложиха много милиарди в проучванията за шистов газ и очакват 18-20 милиарда кубически метра годишно. За да бъде транспортиран той, е нужно одеското морско пристанище. Има данни за това, че  американците имат голям интерес и към урановите залежи в Кировоградска област.

В последно време в Украйна се появи още един играч – Китай. По данни на медиите той планира да вложи в Украйна  около 30 милиарда долара срещу аренда за 50 години на три милиона хектара чернозем в Херсонска и Днепропетровска област, за строежа на трасета, по които китайските стоки ще текат през бъдещия Керченски мост  към терминалите на Севастопол. Янукович подписа в Пекин меморандум за сътрудничество и реализиране на проекта за строеж на пристанище в Крим и  за реконструкция на рибното пристанище в Севастопол; освен това се предвиждат китайски инвестиции за  строеж на летища и нефтопреработвателен завод.

Така че интересите в Украйна са много големи, затова се смята, че борбата за нея ще бъде жестока. Тя ще се води от двете геополитически групировки – ЕС и САЩ, от една страна, Русия и Китай – от друга. И, разбира се, никой от тези играчи не се интересува от украинската демокрация и жизнения стандарт на народа.

Етапите в украинската криза са напълно идентични с онези, които се развиха по времето на „арабските революции” в Северна Африка и Близкия изток през 2011-2013 г. Но за разлика от тези „революции” външната намеса в Украйна се прояви в открита форма още в началото на кризата. Тази намеса се изразява в поддържането на лидерите и движенията на опозицията, признаване на законността на исканията им и претенциите им към властта, натиск върху управляващите с цел да ги принуди да се откаже от съпротива срещу опозицията и поддържане на алтернативните органи на властта. Натискът на Запада, а не нерешителността на Янукович според някои експерти е причината  за фактическия отказ правителството да употреби сила срещу опозицията, която завзе административни сгради и създаде алтернативни органи на държавното управление.

В момента, когато политическото противопоставяне спадна и митингулащите на майдан почти изчезнаха, Западът наруши безпрецедентно дипломатическите норми. Водещи фигури от Европа и САЩ – министърът на външните работи на Германия и заместник- държавният секретар на САЩ, пристигнаха в Украйна, и отидоха на майдан, участваха в протестите, фактически призоваваха за борба срещу законната власт в страната.

Присъствието на западните политици на майдан означава, че общият сценарий на Запада за Украйна е сринат и те нямат представа как по-нататък да  контролират  ситуацията.

В Украйна се сформираха две групировки, силно свързани с географията на страната.

Първата от тях е югоизточната, ориентирана към проруския  курс в развитието на Украйна; тя поддържа Янукович, но той не е неин политически лидер. Поддържането му от страна на тази групировка е обусловено от стремежа да не се допуснат до властта западно ориентирани лидери. Ако това се случи, населението там е готово да се отдели от Украйна. Това решение взе парламентът в Крим. За да защитят интересите си, населението и лидерите от югоизтока са готови да използват сила. Взето е решение в много области в региона да бъдат създадени народни дружини. Външнополитическата опора на тази групировка е Русия и вероятно и Китай.

Втората, северозападна групировка, е ориентирана към ЕС и разчита да вземе властта с масови манифестации, натиск от Запада върху украинските власти и използването към силови действия. Поддържат я ЕС и САЩ.

Фактически Украйна вече е разделена политически и в някаква степен административно на две части. Тези части  се опират на жестоко конкуриращи се световни центрове. Противоречията между тях имат антагонистичен характер и успехът за едната страна означава тежка загуба за другата.

Засега страните не са готови за открита гражданска война. Вероятно противопоставянето ще завърши с компромис;  част от опозиционните лидери ще влязат в правителството; президентът ще се съгласи да ограничи пълномощията си със запазването на поста си до края на мандата, амнистия   на всички манифестанти, признаване на легитимността на местните органи на власт, сформирани от опозиционерите.

Но засега не е изключена вероятността от гражданска война и затова има  недобри признаци. Два американски кораба – есминец и кораб от шести флот с 600 морски пехотинци на борда, се готвят да влязат в Черно море, за да осигурят вероятната евакуация на американци от Украйна.

Това положение няма да продължи дълго време. След наближаващите президентски и парламентарни избори, когато победи една от групировките и започне да осъществява политиката си, е голяма вероятността противопоставянето да продължи и Украйна да се разпадне на две части.

Константин Сивков