Спокоен ли е духът на Левски днес
Автор: Силвия Трендафилова
Той вижда кои предадоха него и идеала му за „чиста и свята република“
Спокоен ли е духът на Левски днес, 141 години от обесването му? Като ни гледа отгоре, вижда ли тази „чиста и свята република“, за която увисна на бесилото? Защо бе неговата саможертва за Отечеството? За да види днес, уж суверенна и независима, България, управлявана от турска етническа партия в угода на чужди великодържавни интереси!За да види как турският генерален консул в Пловдив Шенер Джебеджи си позволява груба намеса във вътрешните ни работи и поставя ултиматум на Карловския общински съвет „незабавно анулиране или оттегляне“ на Декларацията от 30 януари 2014г., с която се признава геноцида през 1903г. по време на Илинденско-Преображенското въстание и през 1913г. - над българите, живеещи в Едирне и Западна Тракия.
И вместо достойно и адекватно политическо поведение към бившия ни поробител, българският президент и премиер излязоха точно на 18 февруари с декларация против народа си, че реакциите ни на протеста в Пловдив били „език на омразата“.
А кой е езикът на любовта, господа управляващи?
Този на депутата от ДПС Хюсеин Хафъзов, който от трибуната на парламента на България – членка на ЕС, заяви, че ще върви по стъпките на Давутоглу?
Или може би „езикът на любовта“ са гей парадите, които се провеждат всяка година в центъра на София като парад на пошлостта и перверзията, а шествието в памет на ген. Христо Луков – заклеймено като фашистко! Защо?!
Защото ген. Луков възстановява силно намалената българска армия след Ньойския договор, превъоръжава я и я модернизира, или защото всеки националист трябва да бъде заклеймен като фашист от разни неолиберални и соросоидни организации.
Кой е „езикът на любовта“, господа управляващи?
Този на Турското националноосвободително движение, чийто наследник е ДПС, и чиито представители – тримата турски терористи Емин Мехмедали Али, Аптула Аптула Чакър и Саафет Реджеб Реджеб, взривиха на жп гара Буново вагона за майки с деца на бързия влак Бургас – София на 9 март 1985г. и заложиха взривове в Пловдив, Сливен и Варна?
Но за това, освен ТВ СКАТ и партия НФСБ, никой не говори, защото другите са „толерантни“. В името на „етническия мир“, на коалиционния си партньор и на собственото си оцеляване във властта те забравят историческата истина.
Е, как да е спокоен духът на Левски там горе, като нищо свято не остана, откраднаха даже и грифоните на паметника му, но за крадците не се говори, защото било „дискриминация“.
Целта на отродителите и българските еничари в управлението е една – обезбългаряване. Поредната проява на заличаване на националното ни самосъзнание – отпадането на задължителното изучаване на история в 11 и 12 клас – нова реформа на МОН.
Каква е целта – да се нанесат тежки поражения върху цялостната обща култура на българските ученици и най-вече върху националното им самочувствие.
Е, кажете ми, как и с кои очи на 19 февруари пред паметника на Апостола в София го гледаха президент (преродената ирландска пастирка), депутати и министри, които се събраха на официозните и протоколните отбелязвания.
Какво му отговориха на неговото „Народе????“, сложили маските на смирението и съпреживяването? Нищо!
Но Левски вижда кои предадоха него и идеала му за „чиста и свята република“. Той обаче ни остави и друг завет: „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме!“. Аз вярвам, че вече започнахме да обръщаме това безродно време...