Tsvetelina Kalyasheva

Казусът по-малко работа

Фокусът на конвенционалната политика на трудова заетост е върху създаването на "повече работа". Прието е, че хората, които са без работа и получават социални доходи, източват държавната хазна и се нуждаят от помощ или директна принуда да започнат работа. Съществува убеждението, че трудът е най-добрият път към благосъстояние и тези, които са в състояние да работят, трябва да работят.
          Този конкретен фокус върху труда става за сметка на друга далеч по-радикална идеология-на вършенето на "по-малко работа". И все пак, както ще изложа по-долу, вършенето на по-малко работа може да е път към един по-добър стандарт на живот, включително и на един по-добър стандарт на живот на работното място.
          Идеята, че хората могат да работят по-малко, за да се радват на живота повече, противоречи на стандартното мислене, което прославя добродетелите и дисциплината на упорития труд. Общоприетото схващане гласи, че отдадеността на труда, е най-добрият път към просперитет. Налице е също така идеята, че кариерата предлага възможност за себереализация в допълнение към всички материални облаги от работата. Както се казва, "върши това, което обичаш" и успехът ще последва.
          Но идеологии като горната се основават на един мит, че обществената трудова заетост е универсалният начин, който може да ни направи независими и да ни подсигури основата за добър живот. Това митологизиране на труда не опровергава, всъщност то активно прикрива големите трудности на работното място в съвременното общество. За повечето хора работното място се свързва с правенето на "това, което мразиш".
          Тук искам да насоча вниманието към един различен възглед, който се игнорира от конвенционалната политика на трудова заетост. Това е  необходимостта да се намали количеството на работа. Да работиш по-малко предоставя няколко предимства. Едно от тях е възможността да се преодолее една аномалия като прекалено много работа за едни и безработица за други. Разпределянето на работата равномерно между наличното население чрез намаляване на средната продължителност на работното време ще предостави повече свободно време на тези, които работят твърде много, и ще даде възможност на тези, които изобщо не работят, да вземат участие в труда. Друго предимство е възможността да се повиши качеството на работа чрез намаляване на тежкия труд и увеличаване на креативните творчески възможности в работата. Намаляването на работното време, в този смисъл, ще допринесе повече за получаване на удовлетворение от работата и намаляване на нейните обременяващи качества.
          Икономистите вероятно ще кажат, че не е редно да се намалява работното време, защото ще се увеличат фирмените разходи и това ще доведе до закриване на работни места (повечето икономисти обвиняват поддръжниците на идеята за по-кратко работно време, че се поддават на илюзията, че количеството работа в икономиката е постоянна величина (''lump of labour fallacy'') и не отчитат, че наемането на допълнителни работници с по-късо работно време ще увеличи допълнителните разходи). Едно опровержение на това е, че по-дългият работен ден не е толкова продуктивен. По-късият работен ден може действително да бъде по-продуктивен, като повишава мобилизирането и мотивацията на работниците. На практика, ние може да постигнем същия стандарт на живот с по-малко часове работа.
          Но по-важен тук е въпросът е дали би трябвало да искаме обществото да толерира дълъг работен ден за едни и липса на работа за други. Със сигурност обществото може да постигне по-справедливо разпределение на труда, което ще предложи достатъчно време на всеки да работи и достатъчно време да прави каквото иска? В този смисъл, намаляването на работното време може да предложи начин за такова справедливо разпределение на труда.
          Тук има и една по-дълбок въпрос дали трябва въобще да измерваме стойността на нашия живот с това, което произвеждаме. Култът към производителността измества един друг по-свободен начин на живот, който може да подобри човешкото благосъстояние. Поставянето под съмнение на този култ и търсенето на начини да се облекчи работното натоварване би могло да позволи на всички нас да живеем един по-добър живот на работното място и като цяло.
          Темата за по-кратко работно време има дълга история. Кейнс, например, поддържа идеята за намаляване на работното време като начин за постигане на пълна заетост. В едно писмо до поета Т. С. Елиът през 1945 г., Кейнс допуска, че "намаляването на работното време" представлява "основното решение" на въпроса с безработицата. Кейнс също смята, че  увеличаването на производителността може да допринесе да се намали работното време и очаква времето (около 2030), когато хората ще работят 15 часа седмично. Намаляването на работната продължителност е част от представата на Кейнс за "добро общество".
          Маркс, от коренно различна гледна точка, разглежда намаляването на работното време като един от основните съставни елементи на бъдещото комунистическо общество. Трудът е част от "царството на необходимостта" и чрез използването на технологии той може да бъде намален, като това е начин за разширяване на "царството на свободата", в което хората могат да реализират творческия си капацитет в различни дейности по техен собствен избор. Най-значимото е, че Маркс смята, че през комунизма трудът в "царството на необходимостта" може да носи удовлетворение, тъй като ще инициира и използва креативността на работниците. Каквато и тежка работа да остане в сферата на необходимостта, отново може да бъде намалена чрез използване на технологиите.
          Още един застъпник на по-късото работно време е Д. С. Мил. Той отхвърля отчасти "възхвалата на труда" на Томас Карлайл, защото прикрива реалните негативи на труда, включително и робския труд, който Карлайл оправдава. Вместо това, Мил проповядва "възхвала на свободното време" като твърди, че технологиите трябва да се използват за съкращаване на работното време, доколкото това е възможно. Този акцент върху технологиите като средство за намаляване на работното време е по-късно застъпен и в есето на Бъртранд Ръсел, "Възхвала на безделието".
          Основните идеи на горепосочените автори имат широк отзвук и днес. Те с лекота опровергават романтичните възгледи за труда и показват как всъщност човешкият прогрес се базира на общество, което се труди по-малко, а не повече. Въпреки, че са разработени по коренно различни начини, тези идеи водят към едно бъдеще, в което бремето на труда ще се намали и ще има повече време за свободна творческа дейност. Според Маркс дори съществува перспектива за превръщането на целия труд в дейност, която носи удовлетворение, но това е постижимо само в ситуация, в която се намалява работното време. Намаляването на работното време се разглежда като необходима основа за по-плодотворна работа.
          В крайна сметка, намаляването на работното време означава създаване на повече възможности за реализация на потенциала на хората във всички сфери на живота, включително и на работното място. Накратко, да работим по-малко, означава да живеем повече. Нека го постигнем.

Източник:http://www.pieria.co.uk/articles/the_case_for_working_less

Дейвид Спенсър, 22.01.2014г.