24chasa.bg

Няма спасение от батака чиновнически

Маргарита Петкова

Администрация в буквален превод от латински е управление. По подразбиране всички чиновници на всички нива упражняват управленска дейност. Управляват гражданите съобразно законите на държавата. Това е констатация. Която на практика се е изродила в бюрокрация. Няма човек, който не  е ял попарата.

Когато виси по опашки в душни помещения, чакащ с часове да се добере до заветното гише, зад което царствено седи поредният бездушен държавен служител и се самооблажава от факта, че управлява всяка човешка съдба.

Няма значение дали си плащаш данъците, или глобите, дали вадиш акт за раждане на първата си рожба, или смъртен акт на родителя си, в тъга и в радост, в богатство и в бедност, в здраве и в болест ти си пред гишето на администрацията.

Докато смъртта ви раздели

Тогава на твоето място застават децата ти, внуците, правнуците, потомците... докато свят светува.

Естествено, че не може без съответните служби. Естествено, че в тях работят много свестни и почтени хора. Естествено, че трудът им не е песен, защото люде всякакви, едни не могат да се оправят с необходимата документация, други се оплитат като пате в кълчища в законовите разпоредби, трети налитат на скандал и не разбират от дума. Зад гише не съм работила, но скромният ми опит като шеф на културата в ТОА “Красна поляна” ме вкарва в генезиса на чиновничеството и неговите проблеми. Тоест дава ми право да говоря от двете страни на барикадата.

Административният работник е служител. На двама господари - на държавата и на гражданина. Тежка е службата, но никой не го е калесвал с бъклица и дрян за нея, нито му е опирал пистолет в челото, та да я заема. Личното ми наблюдение говори, че всеки чиновник  е драпал със зъби и нокти за топлото местенце, защото априори то не е на течение. Влезеш ли в системата, на практика си вечен, ако сам не пожелаеш да излезеш от нея. Е, и ако те хванат, че злоупотребяваш със служебното си положение. Ако и тогава не си затворят очите. Защото тази работа е малко като оплетени свински черва, та не знаеш дръпнеш ли от единия край, къде ще му излезе другият.

Всичко това е до болка известно - повсеместно и поголовно. Защо ви занимавам с него? Не само за да зарадвам хейтърчетата, не съм толкова алтруистична. Просто проблемът беше изваден на правителствено ниво от един доклад. И според него, както и според мен и всички вас, администрацията е от раздута по-раздута. Въпросът за редуциране броя на държавните служители стои непрекъснато на дневен ред и изобщо не се решава. Защо? Особено при съвременните технологии, би следвало нещата да са по-лесни и прости. Вместо три дни на опашка по учрежденията с няколко натискания на клавишите би трябвало да си в състояние да уредиш сметките и отношенията си на административно държавно равнище. В полза и на двете страни.

Да, бе, знам, дето далеч не всички са компютърно грамотни, дето има ситуации, в които сам трябва да застанеш в канцеларията или пред гишето, ама за тези срещи редно ли е да се готвиш като за война или да гледаш на тях като едно безчовечно ходене по мъките? Защото в почти всички случи те са точно това. Гражданинът Хикс има своите права, а чиновникът Игрек има своите задължения по длъжностна характеристика. Това - на теория. На практика обикновено е обратното.

Чиновникът Игрек е самодържец, а гражданинът, от чиито данъци, впрочем, се формира заплатата на държавния служител, е просто господин Никой, навлек, нахал, безпросветен дебил, който нарушава спокойствието на подредената трудова заетост на
негово величество държавния административник.

Само който не е висял като наказан пред преждеспоменатия, само той не разбира за какво говоря. Да, за онези, които я те удостоят с презрителен поглед, я не, които, ако ти отговорят на въпроса, то е с тон на махленска скандалджийка, които ти издърпват формулярите от ръката, хвърлят им едно око, връщат ти ги обратно и те препращат към следващото гише, защото, когато си попитал тук ли е мястото за еди-какво си, не са сметнали за необходимо да отговорят на тъпия ти въпрос. Пък ако случайно не им е крив целият свят, може и да промърморят, че липсва един документ, та  да ти спестят висенето
напразно при колегата им.

Засилвам черните краски?

Ами те по-черни от действителността не могат да станат. Както винаги - не поставям общия знаменател. Светли хора съм срещала, но лъжица мед не влияе на кацата с катран. За разлика от обратното. Казвам го с всичкия риск от евентуални последици, когато застана пред някой държавен служител. Защото не можем да отклоним тази горчива чаша. Спасителят не се е отървал от нея, та ние ли, простосмъртните, заради чиито грехове Той я изпи...

Но да се върнем към правителственото предложение за някакъв ред и порядък в този батак. Предлага се да бъде създаден специален сайт, на който ще се качва всяко нарушение - за назидание на провинилите се. Това е заложено в стратегията за развитие на държавната администрация, която е пусната за обществено обсъждане. Целта е да се постигне дисциплиниращ ефект. Щом срещу даден служител има сигнал за недобросъвестност, жалба по отношение на работата му - хайде името и провинението му веднага на стената на срама. Нещо като “Марш в ъгъла да се срамуваш!”

При децата ми имаше ефект докъм три-четири годишна възраст, след това се забавляваха с наказанието. Нормално. Само с доброволно срамуване не става. Трябва и съвест... Предложената стратегия има предвид създаването на административен арбитраж. Няма лошо, само дето ми се чини, че  тепърва гарван гарвану око да вади... все едно в окото да плува корабче. Защото, като заковат на сайта от твое име някой чиновник, мислите ли, че цялата солидарна административна система няма да спеши редиците си срещу човечеца, дръзнал да си търси правата? Ще скочи и още как - щом един е справедливо заклеймен, всеки ще изпадне в състоянието “Ти си следващият” и майка плаче, грамофон свири за тъжителя, който няма как да не опре до административна услуга. Ще му се стъжни животецът. По документи и документирано. До второ пришествие има да обикаля по гишетата, за да доказва, че няма сако от велур.

Още по-черно ли го описах? Ами опровергайте ме, че точно в администрацията не
се шири от време оно безконкурентната по мащаб шуробаджанащина, че точно на тези злачни местенца не се назначават роднините по права и съребрена линия на местните ръководства, убедете ме, че административната машина е добре смазана и не работи на празен ход, че всичко е в името на държавността и на всеки отделен гражданин, че пред закона всички сме равни, без някои да са бая по-равни, че и най, докажете го!
Без общия знаменател. Понякога много ми се иска да бъда опровергана, срината със земята и ако щете - качена на стената на срама. Аргументирано обаче. И тъй като знам, че няма как да ми се случи - без удивителни и метафори, пиша, защото не мога да не пиша - точно по този въпрос с тези думи.

Дай Боже, нещо да помръдне в правилната посока - в полза на държавата и на нейните граждани. Вместо да си губим времето във висене по безсмислени опашки, та да се сдобием със заветен документ като милостиня свише, не е ли по-добре да си плюем на ръцете и да работим? Ама да работим, а не да си клатим краката.