darikfinance.bg

Българското усещане за провал

Българите са засегнати от всички несгоди на съвремието - застаряване, бедност, масова емиграция, срив на образованието, разширяване на гетата. Има обаче и още един проблем и именно той е най-голямата злина за България. 

Населението на България застарява два и дори три пъти по-бързо, отколкото населението на САЩ и Франция например. 

Това обаче далеч не е единственият проблем на страната. Близо две трети от българите в пенсионна възраст попадат в рисковата група на застрашените от бедност и социално изключване. 

Голяма част от младите и можещи професионалисти пък напускат родината, редом с полуграмотни и неграмотни жители на ромските гета. 

На този фон в България се усеща остър дефицит на кадри по редица технически и медицински специалности, а същевременно делът на нищонеправещите младежи не спира да расте. 

Понастоящем те са почти 30 на сто сред хората на възраст между 15 и 30 години и изхранването им поглъща близо три на сто от брутния вътрешен продукт. 

Пред Deutsche Welle социалният антрополог Харалан Александров определя общото духовно състояние на българската нация като тревожно-депресивно. 

Според него това е най-често наблюдаваната диагноза в България в последно време. 

"Българите са тревожни, защото постоянно имат усещането, че не се справят, че животът им се изплъзва и не могат да разберат какво им се случва. Върху тази тревожност се наслагва и депресивното преживяване за личен и преди всичко за колективен провал. Ако има нещо неизменно през годините на прехода, то това е убедеността, че ние се проваляме като общество, дори когато успяваме да се спасим поединично. Интересното е, че това усещане не изчезна дори в краткия период на скромен икономически растеж и прилив на инвестиции до началото на настоящата криза, когато част от хората постигнаха известен напредък", изтъква Александров. 

Той е удивен от изводите в социологическите проучвания през този период, според които дори явно успели и замогнали се българи упорито твърдели, че ситуацията в страната се влошава. Изследователите наричат този български феномен "атипичен песимизъм". 

Според социалния антрополог основното, което мъчи хората в България и дори най-преуспелите сред тях, е несигурността в утрешния ден. "Тук нищо не можеш да планираш отвъд много къс времеви хоризонт. Всеки опит да планираш живота си с години напред бива опроверган от динамичните промени, които обикновено не са за добро. И бедни, и богати страдат от тази непредсказуемост, но при бедните тя все по-често се проявява в несигурост за базисното оцеляване. Все повече хора се страхуват, че ще останат без работа и средства за преживяване", посочва Александров.

Той смята, че за общата несигурност допринася невъзможността да се предвиди политиката на правителството и промените в законодателството, което съсипва всички обществени дейности, но най-вече бизнеса. 

"Българите копнеят някой да им обясни случващото се с тях и с държавата им, като същевременно им предложи убежище и закрила от вятъра на промените", смята социалният антрополог. 

Според Александров едно от най-драматично нарасналите неравенства в съвременна България са огромните регионални различия. 

"В България вече има както полюси на бедността и отчаянието, така и полюси на развитието. Идете във Видин и няма как обезлюдяващият се град с голямата си безработица и запуснатите квартали да не извика у вас асоциация за гето. Съвсем друго е усещането в Бургас на другия край на България, където предприемаческият кипеж и белезите на развитие решително доминират над остатъците на социалистическата запуснатост. Много български села застаряват и се обезлюдяват, докато помашки села в Западните Родопи са пълни с живот и с млади хора. Просто трябва да спрем да мислим за България като за хомогенна територия", заключава Харалан Александров.