grigorsimov.blog.bg

Студентка сподели във ФБ впечатленията си от Евромайдана

Аз самата съм от Ивано-Франковск, приятели от института ми предложиха да отидем в Киев на 13 декември, за да участваме в „революцията“. Ако трябва да кажа честно, аз съм далеч от политиката, но фактът, че автобусът щеше да ме откара до Киев безплатно, а и отчитайки обстоятелството, че приятелите ми също щяха да бъдат с мен там, ми позволиха бързо да реша да направя тази непланирана екскурзия. Беше ми любопитно да стъпя на Евромайдана…Посрещнаха ни някакви хора. Не успяхме да се разходим из столицата на Украйна. Право в очите ни казаха, че трябва ведната да отидем на Евромайдана. Казаха, че ако излезем от Евромайдана, то тези дни ще ни бъдат зачетени в института като самоотлъчка, намекнаха, че с нас ще се отнесат много строго.

Разбира се, че такъв „топъл“ прием веднага ни настрои отрицателно, но изход вече нямаше и ние се отправихме към Евромайдана.
Обстановката там беше много странна, аз дори се изплаших. Някакви хора отработваха един върху друг хватки от борбата, каратето…Зрелището беше страховито. Видях също как те се биеха един друг с палки, тествайки своята защита от пластмасови уреди, при това момчетата се готвеха не знам за какво, пък и не искам да знам…Станах свидетел на следното: камиони пренасяха дървен материал за огрев, много дървен материал, шофьорите нямаха нашия външен вид и говореха на език, който приличаше на полски. Камионите носеха също всяка сутрин храна, огромно количество разнообразна храна. Човек можеше да хапне солено, салам, сирене, за десерт бонбони, кекс, торта, чай, кафе. И това беше само закуската – обикновено за обед приготвяха супа, борш, гарнитури, понякога раздаваха огромно количество пица. Казваха ни, че храната я донасят хора, на които не е безразлична съдбата на Украйна. Разбрах, че нашата съдба не е безразлична на поляците! Лично аз не видях нито един украинец, който да донесе топла дреха или храна. А когато започнеше раздаването на храната наставаше истинска борба – хората се хвърляха към масите и до храната се добираха тези, които бяха по-силни, останалите дояждаха…

Всичко това не мога вече да го премълчавам – с какво се занимаваха младите момчета там, вероятно също студенти, които бяха заставени да бъдат на Евромайдана. Нееднократно бях свидетел на пиянски истории, целият Евромайдан прилича на нарко- бардак, в палатките хората си позволяват не само да пият, но и да употребяват наркотици. На Евромайдана раздават безплатни презервативи, развратът е на всеки ъгъл.

От първия ден на присъствието ми там мислех как да избягам, дори стигах няколко пъти до скандал, но се страхувах, че ще ме изгонят от института. Най-обидното е, че много от приятелките ми в пряк смисъл са вече жертва на майдана, започнахме да се караме и дори няколко пъти почти стигнахме до бой. Майданът почти напълно ги обработи, те не приличат вече на себе си, започнаха постоянно да викат. Славят Украйна все едно произнасят молитва, започнаха да се запознават с момчета там и често остават в палатките им през нощта. Всяка сутрин майданът започва с патриотични крясъци – Слава на Героите, това прилича на нещо като масова хипноза. През целия ден доста хора готвят за митинга, който набира сила към вечерта. На майдана идваха хора, които ни питаха дали разбираме защо сме на майдана и какво се иска от нас. Всички се съгласяваха с изводите им, че тук сме заради държавата, заради бъдещето ни, че няма да дадем Украйна на московците и Путин. Тук агитират хората да бъдат готови да окажат съпротива на властта в случай на необходимост, раздават листовки с инструкции как да се обличаме и как да оказваме съпротива. Когато майка ми разбра всичко това от мен по телефона (а аз трябваше тайно да телефонирам на майка ми, защото се страхувах, че приятелките ми ще ме закопаят), мама и татко пристигнаха да ме вземат, но не ги пуснаха в палатковия лагер. И едва когато те пристигнаха с милицията, ги пуснаха да ме приберат у дома. В резултат на „пътешествието“ ми се разболях, изгубих завинаги приятелките си, които вече бяха неадекватни, наложи се да напусна института и не знам какво бъдеще вече ме очаква. Днес пускам тази статия, защото  повече не мога да мълча и да гледам какво показват по телевизията. Евромайданът – това е най-ужасното нещо, което съм преживявала през живота ми!

Източник: http://vk.com/sgu_ukraine