24chasa.bg

Как, обеднявайки, богатият става 19 пъти по-заможен от бедния

Емил Хърсев, финансист  

Когато анализираме какво се случи с богатите по време на кризата, трябва първо да разграничим различните съсловия сред тях. Престижно богатите, цялата рентиерска класа - тя е съсипана. Има обаче и други - професионалните инвеститори, има хора като Уорът Бъфет, които държат позиции - въпреки срива на цялата икономика и големия дял на финансовите си вложения, все пак Бъфет няма загуби в нито една от годините на кризата.

Богатството на такива хора продължава да се увеличава, при това доста по-бързо спрямо целия пазар. Реални и финансови активи. Нека разграничим различните видове богатство. Различни неща протичат в двата свята - този на реалните активи и другия - на финансовите активи.

Що се отнася да реалните активи, в ситуация на криза и депресия цената им се запазва. В момента, в който спре примерно строителството на нови жилища, цената на съществуващите постепенно се възстановява. Така или иначе, реалните активи са си тук, човек може да ги види, да ги пипне, от тях никой не е спечелил нищо в кризата, най-много да е загубил. Тепърва се очаква цените да се възстановят след кризата и тези, които притежават имоти, а и изобщо реално богатство, да спечелят от него.

Какво се случи с финансовото богатство?

То се разводнява от всички тези наливания на пари в икономиката. Това, разбира се, обезценява финансовото богатство. Освен това тече процес на преосмисляне на очакванията на пазара.
Тези, които са притежавали финансови активи, нямам предвид срочните депозити в банки, а акции, облигации, деривати, дялове от инвестиционни фондове, по време на рецесията са загубили около 80 на сто, защото финансовият пазар загуби 80% от капитализацията си.

Онези, които сами са инвестирали типичните за модела Уолстрийт сметки с покритие - т.нар. margin account, още по време на депресията са претърпели големи загуби. Господ знае каква част от тези 80% загуба на стойност ще се възстановят. С оживлението във финансовия сектор се свързват очакванията в бъдеще да се получават доходи в тази система.

Ножицата на неравенството

Лесно е да се обясни защо в една депресивна фаза на финансовия цикъл бедните губят значително повече в относителен план. Нека го обясня с пример. Представете си двама души, единият от които има 10 жълтици спестявания, а другият - 100 жълтици. Идва кризата и депресията, всичко замръзва и двамата остават безработни и започват да си ядат спестяванията. От своите 10 жълтици първият изяжда 5, другият също изяжда 5.

Преди депресията съотношението на богатството на двамата е било 1:10. След кризата вторият е станал 19 пъти по-богат от другия.
Това е логиката на това относително забогатяване на по-богатите - обедняване по различен начин.

Дори да допуснем, че по-богатият потребява повече поради лоши навици, пак пропорцията на богатството няма да се запази 1:10.

Концентрацията на богатството по региони се увеличава по време на криза. Свиват се новите вложения, периферните вложения се изтеглят. При свиване на чергата най-потърпевши са крайните, които са до вратата. Затова нещата се влошават в целия развиващ се свят.

Тук изключвам Китай, Бразилия, южноазиатските и латиноамериканските държави, които са по-слабо засегнати от кризата, защото там нещата се развиват по различна логика. България впрочем е една от малкото икономики, която почти нямаше спад в годините на кризата. У нас само една година имаше намаление на БВП. Останалите години имаше макар и малък ръст, а аз подозирам, че е бил и по-голям заради наличието на сива икономика.

А иначе интересното ще стане, когато икономиките започнат да растат.
Тогава ще има изненади, свързани с различния потенциал на националните икономики. Представете си две бутилки, които отвън изглеждат еднакво, но отвътре налягането е различно. Когато се отворят тапите, шампанското ще избие нагоре, а бутилката, която е "гола вода" няма изобщо да реагира.