Мандела подари природните богатства на ЮАР на транснационалните корпорации и банки
Цялата световна общност скърби за бившия първи черен президент на Южна Африка и лауреат на Нобелова награда Н. Мандела. Всички го възхваляват, произнасяйки красиви речи. Траурната церемония беше едно от най-мащабните международни мероприятия в последно време посетено от стотици действащи или бивши лидери – Б. Обама, Дейвид Камерън, Франсоа Оланд, генералния секретар на ООН Пан Ги Мун, кубинския лидер Раул Кастро. Британската кралица Елизабет Втора нарече Мандела "символ на нова Южна Африка". Президентът на Русия В. Путин написа съболезнования в книгата в посолството на ЮАР в Москва. Той сравни Мандела с видни световни дейци като Махатма Ганди и Александър Солженицин.
Но беше ли сравнението с Ганди коректно? Ганди не беше разрушител, докато първият тъмнокож президент фактически разруши икономиката на една успешна държава. Преди години ЮАР беше единствената процъфтяваща държава в Африка. В момента икономиката на страната е в окаяно положение, има висока безработица и социално неравенство. Освен това днешният президент е обвинен в корупция – похарчил 20 милиона долара от държавния бюджет за ремонт на двореца си.
Навремето ЮАР беше икономическият локомотив на Африка, а Йоханесбург беше наричан "африканският Ню Йорк"; републиката процъфтяваше, имаше собствена атомна и космическа промишленост, беше на прага да създаде собствено ядрено оржие; имаше дори информация, че ЮАР разполага с няколко ядрени заряда, които са унищожени при демонтирането на режима на апартейда в началото на 90-те години. Южноафриканската армия беше една от най-силните на черния континент и с добър ВПК. Републиката провеждаше самостоятелан политика и излезе от Обществото на нациите, начело с Великобритания. Световната общност притискаше ЮАР заради апартейда – разделянето между бялото и черното население. В страната бяха забранени смесените бракове, негрите нямаха право да се придвижват свободно, в големите градове негрите живееха само със специално разрешение, останалото черно население живееше в своите райони и села – "бантустани", или "тауншипи"; образованието и медицината също бяха разделени.
Негрите обаче не се оплакваха от съдбата си, защото от икономическа гледна точка в бантустаните животът беше по-добър отколкото в съседните африкански страни. Те имаха вътрешна автономия, запазваха своите вярвания и обичаи. По времето, когато управляха белите – от 1948 до 1994 г., продължителността на живота на негрите нарасна от 38 на 64 години (около 2000 г. падна до 43 години), престъпността беше минимална, в сравнение с другите африкански страни или днешна ЮАР. Броят на завършилите висше образование негри в онези години надвишаваше общия брой на всички вишисти в Африка.
Но режимът на апартейд и сегрегация беше неприемлив за световната общност и ООН въведе санкции срещу ЮАР. Режимът на апартейд обаче не тревожеше Израел, който беше изградил подобна система срещу арабите и негрите, които бяха разрушили относително културното и социално-икономическо благополучие на еврейската държава…
Западът и транснационалните компании желаяха да получат достъп до богатствата на ЮАР и поддържаха борбата на черното население за неговите права. И в символ на тази борба се превърна затворникът терорист Нелсън Мандела. Южноафриканските власти се огънаха пред световната общност и освободиха Мандела, след това му предадоха властта. Мандела победи на изборите, тъй като черните бяха болшинство и от расова солидарност гласуваха за негъра. Но вечно осъждайки белите за расизма, световната общност си затваря очите за "черния расизъм".
В ЮАР населението получи илюзията за свобода, демокрация и "права на човека", а западният свят чрез транснационалните компании и транснационалните банки получи реалната власт над природните ресурси и финансови потоци.
От победата на "общочовешките ценности" населението започна да живее по-лошо. Режимът на белия апартейд на практика се смени с черен. Белите бяха демонизирани и обявени за причината за всички беди и нещастия; започнаха мясови бягства на бели от ЮАР. Хиляди загинаха. Онези, които оцеляха, бяха принудени да оцеляват, създавайки затворени автономни общини. В големите градове победи криминалната революция.
За кратко време от бантустаните към градовете се насочиха няколко милиона души. Но поради факта, че те имаха много ниско културно и образователно ниво, социална отговорност, господство на родовоплеменни ценности и ниска производителност на труда, градовете силно пострадаха. Белите изоставяха собствените си фирми, многоетажни и офисни сгради, които веднаха бяха завзети и превърнати в бордеи. По редица обективни причини негрите се оказаха неспособни да отговорят на стандартите на индустриалното общество.
В днешна ЮАР има високо ниво на уличната престъпност, включително и тежки престъпления. На улицата човек може да бъде убит заради фотоапарат или обувки. През последните две десетилетия числеността на населението в страната не се увеличи заради високата заболеваемост от СПИН и бягството на бели. ЮАР е на първо място по разпространение на СПИН, основно сред негрите. Според някои данни заразено е 20-30% от населението.
Южна Африка е световен лидер по броя на изнасилванията на глава от населението. Всеки четвърти мъж е участвал в изнасилвания. В страната е разпространено поверието, че половият акт с девственица лекува от СПИН; това доведе до масово изнасилване на деца…
Заради високата престъпност и омраза към белите разделението между тях остана. Дори в Претория, сравнително благополучната столица на ЮАР, жилищните сгради и офисите са заградени с високи огради и други защитни съоржения. Повечето прилични жилищни сгради приличат на средновековни замъци, очакващи да бъдат нападнати.
Икономиката на ЮАР загуби предишната си привлекателност и темпове на развитие; космическата и ядрената програма деградираха. В страната е много остър проблемът с нелегалната имиграция. По време на режима на апартейд белите власти сериозно контролираха външните граници и не допускаха безделници в страната. След отмяната на апартейда контролът силно спадна и в благополучната страна нахлуха преселници от Зимбабве, Ангола, Мозамбик и др. Броят на нелегалните имигранти стигна до 5 милиона през 2008 г. Започнаха сблъсъци между коренното население и имигрантите…
Така правата и свободите за черното население, за които се бореше Мандела, доведе не до прогрес, а до деградация на ЮАР. Както в другите "черни държави", и в ЮАР след унищожаването на колониалния режим, изгонването на белите и вземането на властта от негрите се стигна до регрес, падане на нивото на икономиката, зависимост от международните корпорации и банки, деградация на културата, нестабилност, която преминава в граждански конфликти и войни, корупция, която обхваща всички нива на властта – от патрула на улицата до президента и министрите. Африканските народи показаха, че не са достигнали такова ниво, че ефективно и разумно да управляват териториите си.
Скокът от първобитнообщинните отношения към високоразвито индустриално общество не се състоя.
Африка днес отново е колонизирана, но на друго ниво. Западните корпорации и банки извличат от африканските земи полезни ресурси (нефт, скъпоценни камъни и пр.) и печалби, нищо не правят за културното и производствено развитие на населението, което тъне в нищета и го въвлича в многобройни конфликти.
Апартейдът и сегрегацията са зло, но отмяната им се превърна в още по-голямо зло за Южна Африка. Бяха нужни много десетилетия, в които постепенно черното население да се развие…