14.12.1503 г.: Роден е астрологът Нострадамус
| Нострадамус: оригинален портрет направен от неговия син Цезар en.wikipedia.org |
На 14 (или 21) декември 1503 г. в малкото френско градче Сен Реми (Прованс) е роден един от най-известните пророци и астролози в света Нострадамус, чието истинско име е Мишел дьо Нострдам. Както е спорна датата на раждането му, така не е абсолютно сигурен почти всеки факт от биографията му.
Твърди се, че той е едно от деветте деца на търговеца на зърно и нотариус де Нострадам. Семейството на баща му е от еврейски произход, но дядото по бащина линия приема католицизма през 1455 г. с християнското име "Пиер" и фамилията "Нострадам" (по всяка вероятност от деня на светеца, на който е покръстен).
На петнадесетгодишна възраст младият Нострадам влиза в университета в Авиньон, за да учи за бакалавърска степен. След по-малко от година (по време на която изучава граматика, реторика и логика) е принуден да напусне Авиньон, защото университетът затваря врати поради заплахата от чумна епидемия. Според други източници той излиза от това учебно заведение като магистър по изкуствата.
След като напуска Авиньон, Нострадам (по собствени думи) пътува из страната в продължение на 8 години, като от 1521 г. изучава билкови лечения. През 1529 г., след като е работил няколко години като аптекар, започва обучение по медицина в университета на Монпелие. Малко след това е отстранен от обучение, след като е открито, че е работил като аптекар, което било изрично забранено от университетската управа. Документът за отстраняване още се съхранява в библиотеката на факултета. (Въпреки това по-късно ще го титлуват "доктор”.
След отстраняването му от Монпелие, Нострадам продължава да работи, вероятно като аптекар, и става известен със създаването на своето "розово хапче", за което се предполагало, че предпазва от чума.
Според други източници изключването на Мишел едва му се разминава, през 1534 г. той получава докторска степен и оттогава носи името Нострадамус. Същата година той отново започва да странства, в което време се запознава с известния астролог и учен Жул Сезар Скалигер. Вероятно по негова препоръка се установява в Аджен, където се занимава с астрология, считана тогава за точна наука.
Сполетяват го обаче низ от нещастия. В града избухва епидемия от чума, отнесла съпругата и двете деца на Мишел. В добавка неблагодарните жители на града го обвиняват в ерес и на Нострадамус се налага срочно да напусне Ажен, за да се скрие от инквизицията.
Следват няколко години в Италия и именно тогава у него се проявява пророческият дар, който дава на Нострадамус сили да живее. Той се връща в родината си в разгара на чумна епидемия, пътува от град в град, навсякъде спасявайки хора. Тази му дейност му носи слава на национален герой, почести и не малко пари.
Личният му живот също започва да се урежда. Нострадамус се жени втори път, като от този брак му се раждат шест деца. В същото време не го изоставят пророческите видения и той решава всяка година да публикува алманаси с предсказания, което му донася необикновена популярност.
Една от неговите ярки поклоннички е френската кралица Екатерина Медичи. Тя го прави придворен лекар и астролог. Но Нострадамус умира след усложнения от подагра на 2 юли 1566 г. в пика на своята слава.
Известно е, че Нострадамус е предсказал денят на своята смърт (също като Кардано) и според легендата, когато неговият камериер му пожелава лека нощ, великият френски астролог отвърнал, че "утрото няма да го завари сред живите". Ексцентричният завещал да бъде погребан прав, за да не се разпръснат костите му.
За епитафия на паметника му е написано: „Тук почиват костите на знаменития Мишел Нострадамус, единственият от всички смъртни, който се оказа достоен да запечата със своето почти божествено перо, благодарение влиянието на звездите, бъдещите събития на целия свят”.
Най-известният му труд е "Столетия" (Центурии), чието първо издание излиза през 1555 г. От публикуването на книгата, която често била преиздавана до неговата смърт, Нострадамус постига вниманието на обществото, което му приписва предсказването на множество важни световни събития.
В книгата са предсказани събития от европейската история. Самият той публикува 4 части - всяка от които се състои от 100 катрена (четиристишия).
Творбата на Нострадамус е написана на старофренски език и е кодирана - според изследователите му в първите букви на катрена е даден кодът за разчитане на датите и имената на предсказанията, като всеки стих означава определено число. Самият Ностадамус, за да избегне разследване от Светата Инквизиция, допуска "грешки", които допълнително затрудняват разчитането на текстовете.
"Центуриите" имат 970 четиристишия, което означава, че предсказанията достигат до 7 хилядолетие, но катрените, отнасящи се за събитията след 2300 г., са безвъзвратно загубени. Допълнителна трудност при разчитането на предсказанията идва и от факта, че Нострадамус не оставя писанията си в хронологичен ред, а нарочно разбърква подредбата на страниците, което дълго време кара изследователите му взаимно да се обвиняват в неточност при съотнасянето на дати и предсказания, като и до ден днешен си оспорват точността при подредбата на тълкованията, т.е. дали дадено предсказание се отнася точно за определена година.
Няколко са събитията, които се свързват с неговите абсолютно точни предсказания: смъртта на крал Анри ІІ Валоа и скоропостижната смърт на престолонаследника. Другото най-известно предсказание е свързано с падането на колене на Нострадамус при млад монах от Фрацисканския орден - предсказанието наистина се сбъдва след 19 години, той става папа под името Сикст V.
Академичната общност е на мнение, че повечето асоциации между световни събития и четиристишията на Нострадамус като цяло са резултат или на грешна интерпретация, или на грешен превод (понякога нарочен) или са толкова оскъдни, че са на практика неизползваеми като доказателство за някакви гадателски способности. /БЛИЦ
/По материали в интернет/