ЕС и МВФ заробват Източна Европа

На фона на изострянето на вътрешнополитическата ситуация в Украйна и дискусиите по повод перспективите на по-нататъшното развитие на отношенията между Киев и Брюксел, не по-малко характерни събития се разгръщат в други страни на Източна Европа

Скритата причина е все същата: натискът от страна на западни институции, заплашващ с конкретни икономически загуби за държавите. Нагледен пример са Унгария и Румъния.

Тази седмица в румънския парламент се разгърнаха остри дебати по въпроса за приемането на държавния бюджет за 2014 година. „Няма да подпиша този документ” – обеща предварително президентът Траян Бъсеску.

Причина на това сериозно политическо противоборство на различните клонове на властта в Румъния станаха антикризисните “препоръки” на Европейския съюз и Международния валутен фонд, а по-точно – повишения данък върху горивото, което Международния валутен фонд „препоръча” (чети – заповяда) да се напише в бюджета като основна точка. Известният с прозападните си симпатии глава на правителството Виктор Понта изцяло подкрепи това искане.

Но президентът Бъсеску и редица независими експерти не са склонни да споделят този оптимизъм. Според държавния ръководител, горепосоченият данък не само че няма да реши социалните проблеми, но и ще нанесе на румънската икономика нов удар – „ще пусне махалото на инфлацията и ще блокира перспективите на растежа на Румъния”.

Международният валутен фонд засега не се намесва в положението. Но от седалището му вече дават да се разбере, че всякакви опити за преразглеждане на съгласуваната с него политика ще доведат до негативен за Румъния доклад на борда на директорите на фонда. А това, на свой ред, ще замрази процедурата за отделяне на пакета от четири милиарда за страната.

Лукавството е там, че съгласуваните от румънското правителство с Международния валутен фонд и Европейския съюз през юли тази година средства следва да отидат за формиране на „превантивна кредитна линия”, която Букурещ иска да задейства само в „кризисни обстоятелства”. С други думи – става дума за създаване на „възглавница за безопасност”, която да се контролира от националното правителство. Аналогичен план има и правителството на съседна Унгария.

Но именно създаването на антикризисен фонд, който се подчинява на правителството, предизвиква сериозното недоволство от страна на ръководството на Европейския съюз и Международния валутен фонд. По-рано и двете организации вече даваха на Букурещ да разбере, че той може да забрави за получаването на подобен транш, ако точно не изпълнява изискванията на кредиторите.

Сметката е проста: отначало да се осигури пълното съгласие на Букурещ, Будапеща и други източноевропейски столици за робски бюджетни условия, а след това – засилване на социално-икономическите проблеми и молба към Запада за нови кредити. И като общ резултат – пълен контрол от страна на Европейския съюз и Международния валутен фонд на националната икономика и политика.

Автор: Пьотр Искандеров