24chasa.bg

Дебелият портфейл на депутата

РОСЕН ТАХОВ

Народният представител предпочита да е в движение, но не за срещи с избиратели, а за бизнес рандевута. Отам идват комисионите, консултантските и откровените рушвети.
Един мандат стига на депутата да оправи финансово себе си, децата и внуците. А мине ли през няколко парламента, излиза милионер.

Корупцията свива гнездо в млада България веднага след Освобождението през 1878 г. Причината е, че нашата администрация е наследник турската от игото и руската от временната окупация, които са прочути със своята продажност.

Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкова от протестите на Великите сили, колкото от някой и друг грош, стоплил ръката на турски чиновник. По-късно русите направо си казвали как искат подкупа - в пари или като подарък.

Тодор Бурмов е първият министър-председател на България. Бил е член на Държавния съвет, депутатствал е в едно велико и две обикновени народни събрания. За заслугите си получава от император Александър II брилянтен пръстен.

Бурмов обаче вдига къща и моли руското консулство да смени пръстена с парични знаци. Премиерът взема 400 книжни рубли, като задържа и пръстена, който отделно изтъргува за 67 английски лири.
"Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие", възмущава се очевидецът Константин Иречек.

В ония ранни години Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облажил като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежал от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов спечелил покрай акциите на русчушко-варненската железница.

Най-изобретателни са Стефан Стамболов и Димитър Петков. Двамата са лидери на Народнолибералната партия. Били са редови депутати и председатели на парламента, оглавявали са правителства.

През 1887-1893 г. Петков е кмет на столицата, а Стамболов - премиер. Побратимите си стискат десниците и правят състояние от спекула с недвижими имоти. Съвременникът Добри Ганчев описва схемата:
"Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета.

Градският съвет ги даваше на "свои хора", които уж имали по-преди места. То ставаше така: градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съветда да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели."

Според Ардърн Биман, първия биограф на Стефан Стамболов, той сложил ръка на 285 къщи със 150 000 уврата земя. (Един уврат е равен на 1 декар и 100 кв. метра.).
Вероятно толкова е прилапал и Димитър Петков. Двамата ги застига насилствена смърт - Стамболов е съсечен през 1895 г., а Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги "златните вдовици".

Всяка уважаваща себе си партия има в своите редици милионери, но най-много са в Народната. Легенди се носят за баснословните богатства на народняците Иван Евстратиев Гешов, Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров.
Всички те са от финансов сой, занимават се с бизнес, но депутатството им помага да умножават състоянието си.

Иван Гешов е наследник на милионите на Евлогий и Христо Георгиеви. Има и собствена търговско-финансова къща. Депутатската му кариера започва през 1879 г. в Източна Румелия като председател на пловдивското Областно събрание.

През 1883 г. се прехвърля в София и се разписва в единадесет обикновени и две велики народни събрания. Гешов вдига палат на бул. "Цар Освободител". Като вижда какъв шедьовър на лукса е сътворил, княз Фердинанд го нарича "нашия Крез".

Парламентарния тигър пък викали на Теодор Теодоров. Той обитава тринадесет обикновени и едно Велико народно събрание. Теодоров прави пари от адвокатство и от участие в управителните съвети на народняшките банки.

Само от едно дело през 1907-1908 г. хонорарът му е 7870 златни лева. По същото време министерската заплата е около 2300 лева. Милионерът живее във великолепен дом на ул. "Славянска". Той е и първият депутат, който шофира собствен автомобил.

Телето е прякорът на Димитър Яблански Обидата няма нищо общо с историческата истина. Яблански е завършил държавни и стопански науки в Швейцария и Франция. Оставя диря в шест обикновени и един велик парламент.

Докато защитава правата на избирателите, намира време да управлява застрахователното дружество "Балкан" и Кредитната банка.

Директор е на Земеделските каси, бил е кмет на столицата и министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Живее в т. нар. "малък дворец" на бул. "Цар Освободител".

Георги Губиделников също не си губи делниците. Народен представител е в пет обикновени и едно велико събрание. Много мастило и хартия ще отидат, за да се изброят всички родолюбиви начинания на парламентариста.

Ще посочим само най-съществените. Губиделников е директор на Българската търговска банка и член на управителния съвет на Българската народна банка. Председател е на Съюза на акционерните дружества, на застрахователното дружество "България", на минното "Бъдеще", на строителното "Работник", на керамичното "Труд", на текстилното "Свети Георги", на спестовното "Стремление", на издателското "Стопанско развитие".

Ето го и легендарния Атанас Буров.

Всичко за него е казано във вдъхновения стих на поета:
Ех, да бях богато чедо,
Буров да ми беше дедо,
"Дубъл екстра" щях да пуша,
мъката си щях да туша.

"Ами ние къде сме?", пита електоратът на Демократическата партия, който се чувства засенчен от народняците.

Отсрамяват ги Крум Чапрашиков и Андрей Ляпчев. Чапрашиков е депутат само в три народни събрания, поради което има време да управлява тютюневата империя "Ориент табако".
Андрей Ляпчев е далеч повече политически ангажиран. Освен че е дългогодишен народен представител, той няколко пъти е министър и министър-председател.

Ляпчев няма време да се занимава със стандартен бизнес. "Со кротце, со благо", какъвто е девизът му, неговият портфейл набъбва от външните заеми. Димо Казасов разкрива как се е експлоатирала тази златна мина:

"При сключването на държавните заеми съществуваше една упорито отричана, но неотклонно следвана практика министрите да получават, като вулгарни маклери (посредници - б.а.), комисиона от заемодавеца. Заемите се сключваха обикновено при 82 емисия и 5% лихва, което ще рече: срещу всяка издадена от кредитора облигация от 100 лева държавата получаваше само 82 лева.

В резултат на тая тънка спекулация с цифрите държавата плащаше още през първата година на кредиторите си 23% лихва. Разбира се, грабежът не се ограничаваше само в рамките на тоя процент. Той продължаваше и при скъпите задължителни доставки, свързани с уговорения заем."

Стамболов, Петков, Гешов, Теодоров, Яблански, Губиделников, Буров, Чапрашиков и Ляпчев са бледи сенки в сравнение с ярката фигура на Рачо Петров.

Той е рекордьор по дебел портфейл за всички времена. Никой не може да му излезе насреща, дори Ахмед Доган.
Цар Рачо, както го титулуват, е генерал, депутат, министър и министър-председател в историята на България.

Името му лъщи в най-големите афери на XX век. Рачо Петров краде от оръжейни доставки, от строеж на железопътни линии, от всяка каца, в която може да се бръкне. Той е и първият наркотрафикант в коридорите на властта.

По време на Първата световна война (1914-1918) Рачо е част от канал, който изнася маково семе в Германия. Като се тегли чертата, излиза на светло, че със своята неуморна деятелност Цар Рачо е ощетил държавата с няколко милиарда лева.

Депутатите обаче получават и законни заплати. През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува "Временни правила за избирането на представителите за Първото обикновено народно събрание".

Тук член 29 постановява: "Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден доде трае сесията по 15 франка наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста."

Следната 1880 г., когато вече имаме своя валута и мерна система, дневните са обърнати на 15 лв., а пътните стават 60 ст. на километър.

Това е значителна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото струват по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. 100 лева е голяма заплата.

"С тази сума семейството, примерно - от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за "черни дни", разказва коренячката софиянка Райна Костенцева.
Депутатските надници вървят само нагоре, защото народните представители сами си гласуват увеличенията. През 1893 г. те вдигат ръка за 20 лева дневни.

През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, вотират: "От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лв. на ден." А след националната катастрофа камарата узаконява: "Дневните пари на народните представители се определят на 250 лв. дневно от 28 октомврий 1921 г."

По това време цялата власт е в ръцете на Александър Стамболийски. Земеделският водач е премиер и депутат. Министерската заплата и парламентарните обаче са му малко - дълбоко бърка в държавната хазна. След Деветоюнския преврат през 1923 г. е назначена комисия, която да разследва злоупотребите.

Финансовите документи сочат, че от 2 февруари 1920 г. до 16 март 1923 г.
Стамболийски е изтеглил от Държавното съкровище 147 186 460 лв. и 45 ст.

"Ето откъде са дошли сумите, които се намериха у него след 9 юний 1923. Ето откъде е вземал той да купува имоти и да раздава на сватове, на сестрини синове, на приятели и др.", заключава комисията.

Жестоката истина е, че само депутатската заплата не стига за имоти, сватове, сестрини синове, приятели и други. Затова народните избраници са принудени да се потят върху консултантски услуги.

По леонардовски надарени, те са вещи във всички области на знанието. Ахмед Доган например, който е дипломиран философ, се изяви и като талантлив хидроинженер. Той консултира строежа на язовир "Цанков камък" срещу хонорар от един милион евро.

Лъчезар Иванов не случайно носи прозвището Лъчо Мозъка. Благодарение на екстраординарното си сиво вещество Мозъка прибра от консултантски услуги 131 000 лева.
На 16 юни 2011 г. той се изненада от себе си и се заключи в тоалетната на парламента, за да анализира как ги е изработил.

Журналистите тревожно го чакаха пред вратата с двете нули. След гастро-мозъчната атака Иванов пусна водата, излезе и заяви:
"Няма нещо, от което
да се притеснявам,
всичко е на показ"

Горе-долу толкова банкноти влязоха и в портфейла на Цветан Цветанов. Той консултира евентуални чужди инвеститори за криминогенната обстановка в страната. Цветанов им посочи кои са апашките капани в татковината. Отказа обаче да съобщи кои са платците.
Дебело трябва да се подчертае, че понякога в депутатската душа трепва жалостиво чувство. Народните представители разбират, че електоратът няма техните способности да печели пари и да се изхранва.

В тази връзка по Коледа 2012 г. парламентът реши да се солидализира с гладуващите и да си замрази заплатите. Този шанс беше пропуснат от разсеяност и недоглеждане.
"Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти", обясни Димитър Главчев, заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ.

Вместо да пъхне заплатите във фризера, Народното събрание ги подгря на котлона с увеличение между 252 и 504 лв. на мъдра депутатска глава.
Има ли все пак достоен народен представител?

В моите разходки по парламентарните коридори съм срещал неколцина, сред които се извисява фигурата на Петко Каравелов. "Честно живя и честно умря", казва за него винаги критичният Добри Ганчев.