Голямото социално зло - корупцията
Главният прокурор и Висшият съдебен съвет не оправдават очакванията за напредък в противодействието на корупцията и организираната престъпност. Не се променя и средата в която вирее подкупността.
Това са основните изводи в доклад на Центъра за изследване на демокрацията, изготвен с подкрепата на германската фондация "Фридрих Еберт". Докладът показва още, че през последните две години равнището на корупцията в държавната администрация остава практически непроменено. Изследването разкрива и други тревожни факти, като този например, че се наблюдава формирането на устойчиво корупционно поведение. Причината е, че няма промяна в средата, която благоприятства развитието на такова поведение.Тревожно е също, че няма противодействие от страна на властите на недосегаемите нарушители на закона. Доверието в държавните институции и съдебната власт продължава да е много ниско.
Центърът за изследване на демокрацията упреква главния прокурор също в намеса в политическите процеси. "Неговият стремеж към публичност и активност по актуалните скандали и проблеми създава усещането за прекомерна активност по конкретни поводи, която неизбежно води до пряка намеса в политическия процес", пишат авторите на доклада. В него се твърди също, че не намалява засиления интерес на политици и финансово-икономически групировки към висшите позиции в съдебната власт и към управляващият я Висшия съдебен съвет. Трайна практика остават задкулисните политически договорености и опити за влияние в съдебната власт. Според скретаря на Движение "България на гражданите" - Йонко Грозев, изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор по време на управлението на ГЕРБ, "е избор за стабилизиране на статуквото".
Подкупността на държавните служители по високите етажи на властта отдавна се оценява като една от големите злини за българското общество. През последните две години участие в корупционни практики е упражнявал всеки седми българин. Рушветчийството продължава да бъде средство за решаване на проблеми в социалната сфера и в бизнеса. Когато служител от държавната администрация поиска подкуп, услуга или подарък, три четвърти от рекетираните са готови да приемат "сделката". Още по-безпокоящо е, че 47 на сто от анкетираните, които са дали поне веднъж подкуп през тази година, са заявили, че са го направили без нечий натиск. Особено тревожно е, че прокорупционното поведение обхваща и младите поколения. Според Мария Йорданова - директор на правната програма в Центъра, основната причина за високия корупционен фон в България е трайното бездействие на всички специализирани звена и механизми. В комисиите на Народното събрание законите се предлагат, обсъждат и приемат по непрозрачен начин, твърди тя. Друг негативен фактор са назначенията на възлови постове в управлението на свои хора, които се възползват от властта за лични облаги. Осъдени за корупция през единайсетте месеца на тази година са едва 42-ма, което потвърждава изводите за инертността на правораздавателнта система.
Не случайно съдебната власт се смята за най-корумпирана. Световният барометър за корупцията 2013 г. на международната неправителствена организация Транспераси интърнешънъл показва, че 86 процента от магистратите в България не вземат решенията си както повеляват фактите и закона. На второ място по подкупност е здравната система. Така смятат 78 процента от участниците в допитването. А 72 процента от тях смятат народните представители за корумпирани. Достатъчно е да споменем вероятно най-високопрофилния корупционен скандал напоследък със заместник-председателя на Народното събрание и на ДПС Христо Бисеров. Според Българският институт за правни инициативи в продължение на години той е бил в положение на драматичен конфликт на интереси и това не е било регистрирано от компетентните институции. За съжаление, този скандал не е изключение.
Петър Бочуков
Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат