Кой протестира в България: Истинските хора или задкулисните сили?
Напрежението отново се покачва в България, след като 4,000 протестиращи наскоро се събраха пред правителствени сгради в София с призиви за край на това, което определят като „царуване на олигархията“. Исканията на хората включват оставката на премиера и неговото правителство, подкрепяно от социалистите, както и „край на корупцията в политиката“. Сред лозунгите, издигани от протестиращите, се срещат „Долу мафията“, „Ние оставаме, вие емигрирайте“ и „24 години на измамна демокрация стигат“. Последният лозунг е препратка към свалянето от власт на Тодор Живков, комунистическият диктатор, който оглавяваше България от 1954 до 1989 г. На 10 ноември 2013 г. се навършиха 24 години от падането на Живков.
Според AFP новата вълна от протести е организирана от учители и студенти от близо дузина различни университета, които през последните две седмици демонстрират в България с надеждата да възпламенят отново „анти-правителствената“ треска, която бушуваше по-рано тази година. Предишните протести, много по-многобройни и често включващи стотици хиляди хора, първоначално бяха провокирани от мерките за икономии и приватизационните измами, заради които цените на електричеството скочиха до небесата. В съчетание с голямата безработица, хроничната държавна корупция и икономическата стагнация, цените на електричеството бяха катализаторът, който запрати на улиците огромни тълпи от непоколебими хора, настояващи преразглеждане на приватизационните договори и оставката на правителството.
И така, през февруари премиерът Бойко Борисов се оттегли в резултат на протестите. Той беше сменен от Българската социалистическа партия и една политическа партия, представяща етническите турци – крехка коалиция, водена от настоящия премиер Пламен Орешарски. Само няколко месеца по-късно българският парламент назначи Делян Пеевски като ръководител на Държавната агенция за национална сигурност. Дори само този акт доведе до реакции на погнуса и гняв сред много българи, което пък поднови с нова сила масовите протести и демонстрации.
Причината е, че Пеевски се разглежда от мнозина като олицетворение на проблемите в България – непотизъм, корупция, злоупотреба с власт и политическо гангстерство. Семейството на Пеевски притежава 40% от индустрията с печатни медии в България, а майка му е собственик на държавната лотария. Самият Пеевски се занимава с ръководството на фамилната медийна империя. Той и преди беше назначаван на политически позиции, но го отстраниха заради корупционен скандал.
След като демонстрациите продължиха, Пеевски подаде оставка. Хората обаче останаха на улиците да настояват за предсрочни избори – те бяха гневни не толкова към отделни лица от политиката, колкото към цялостното състояние на политическата система. Тези протести, някои от които също привлякоха стотици хиляди, стигнаха и до насилие между демонстрантите и полицията, като в крайна сметка ранени имаше и от двете страни. Откакто премина кулминацията, българите продължават да излизат по улиците на София, като бройката им варира. Напоследък обаче се отчиташе спад, затова организаторите се надяват, че свежата кръв (на студентите) ще подейства благоприятно на българските протести.
И все пак, исканията на българските протестиращи са някак неясни и неопределени. Ако изключим оставката на премиера и тромаво формулираните призиви за „отговорност“ и „край на корупцията“, на движението му липсва всичко друго, но не и гняв и недоволство. Такива движения винаги са лесна плячка за онези, които искат да им сложат оглавник – както стана с движението Occupy в Съединените щати, което още на ранен етап беше превзето от разни фондации, неправителствени организации и други нечестиви подставени лица, които търсеха какви ли не начини да използват тълпите от възбудени младежи за собствените си цели.
И наистина, такова превземане вече се случва в България, където разни организации и задкулисни играчи се „присъединяват към хората“ и опитват да пробутат плановете си на протестиращите, сякаш тези искания са на движението или на българския народ. Разбира се, ако приемем, че протестите не са дирижирани от неправителствените организации от самото начало, което е една вероятност, макар и недоказана вече пет месеца след първите протести.
Сигурното обаче е, че българите имат основателни оплаквания
България продължава да е най-бедната държава в Европейския съюз и докато световната икономическа криза се задълбочава в глобален мащаб, ситуацията, както изглежда, тепърва ще се влошава. Мерките за икономии, вдъхновени от учебниците на Международния валутен фонд (МВФ), и приватизационните далавери (електричеството се осигурява от частни компании, седалищата на които са в чужбина) все още се използват, за да заграбят и малкото останало в българската хазна. Още по-лошото е, че страната боледува от дълбоко вкоренена корупция, която се шири от върховете на властта до най-малките регионални нива – това прави промените невъзможни. В добавка, алогичните квоти за CO2допълнително увеличават икономическото тегло на българите и повишават цените на електроенергията.
Както и да е, англо-американските неправителствени организации със сигурност вършеят в България, въпреки че не са съвсем ясни техният обхват и цели. Организации, като „Българският хелзинкски комитет“ (БХК), „Фондация ПДИ“ (Програма достъп до информация) и „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ), се прикачиха към масовото движение и подкрепиха исканията на протестиращите с декларации. На 14. юни тези организации излязоха със съвместна декларация пред Парламента на Република България, като се обявиха против назначаването на Пеевски и призоваха за „нова прозрачна и честна изборна процедура“.
Както „Българският хелзинкски комитет“, така и „Фондация ПДИ“, са тясно свързани с „Отворено общество“ на Сорос, както и с деривати на тази организация. Също така БХК получава щедри дарения от USAID, добре известна американска разузнавателна организация, създадена да подклажда културна и политическа дестабилизация в чужди страни1.
На свой ред, „Институт за пазарна икономика“ също работи тясно с „Отворено общество“, но и с Freedom House, National Endowment for Democracy, USAID и Световната банка. Някак иронично е, че ИПИ е нео-либералната организация, която рекламира безумните бюджетни икономии на Австрийската школа по икономика и проповядва приватизацията на обществени услуги при значително завишени цени за крайния потребител и средно статистическия българин. А иронията се състои в това, че първоначално протестите започнаха като следствие от безбожните сметки за електричество, които пък са резултат именно от такива приватизационни договори. Сега ИПИ иска да се прикачи към българските протестиращи и да прокара пореден план, като онези, които провокираха хората да излязат на улицата по-рано през годината.
Няма съмнение, че подобни организации – ИПИ, БХК и ПДИ – ще се правят на съпричастни с хората, като атакуват с тях комунистическите реликви, които продължават да властват в българските държавни структури. Лесно им е, защото корупцията и потисничеството сред управляващите комунисти се проявяват на всяко ниво в обществото. Факт е, че принудителните трудови лагери в България продължаваха да съществуват до самия край на комунистическия режим в края на 1980-те.2
Ширещата се корупция сред сегашните български властници е проблем, който трябва да разрешат самите българи. Трябва да излязат и с недвусмислени искания. А дотогава за българите ще е разумно да избягват каквато и да било обвързаност с гореспоменатите организации. Ако не го направят, ще изгубят контрола над собственото си движение, а в дългосрочен план това ще доведе до несъмнено по-лоши последствия, отколкото е настоящето политическо театро.
Автор: Брандън Търбивил (Авторът е от Флоренция, Южна Каролина, САЩ. Има бакалавърска степен от Francis Marion University и шест издадени книги: Codex Alimentarius – The End of Health Freedom, 7 Real Conspiracies, Five Sense Solutions, двутомника Dispatches From a Dissident и The Road to Damascus: The Anglo-American Assault on Syria. Автор и на над 270 статии на теми, свързани със здравето, икономиката, корупцията във властта и гражданските свободи.)
Превод: Иван Стаменов
Източник: Activist Post
- Tarpley, Webster Griffin. Obama: The Postmodern Coup-Making Of A Manchurian Candidate. Progressive Press. June. 2008. [↩]
- Todorov, Tzvetan; (tr. Robert Zaretsky) (1999). Voices from the Gulag: Life and Death in Communist Bulgaria. University Park, PA: Penn State Press. [↩]