Капитализмът скара Райчев и Минчев

/КРОСС/ Въпросът за истинността на капитализма скара Андрей Райчев и Огнян Минчев в студиото на Нова телевизия тази сутрин. Двамата коментираха прехода в България, ден след като отбелязахме 24 години от 10 ноември 1989 година, и продължаващите антиправителствени протести.

Според Огнян Минчев хората са на улицата, защото искат промяна, а статуквото не е поносимо, нито променимо. „24 години след 10 ноември политическата система не функционира. Имаме 20% подкрепа за правителството, а то не може да бъде свалено след месеци на протести", коментира политологът.

През последния четвърт век в България остана да управлява посткомунистическият елит, който загуби властта на 10 ноември. Този елит е абсолютно стерилен, милиционерски елит и хората протестират срещу пълния му провал, смята още той.

Хората не искат само преразпределение на богатството, а промяна на системата, която не позволява преразпределение, искат истински капитализъм, базиран на пазарна икономика, констатира Огнян Минчев. По думите му „протестиращите млади хора искат да си намерят работа и да останат в България, искат шанс", а действащата у нас паразитна олигархична система няма нищо общо нито с ляво, нито с дясно, а черпи от държавата четвърт век, без да дава.

„Българският комунистически елит винаги е бил ерзац елит. Той никога не можа да стане истински национален елит... Докато не прережем пъпната връв на икономическата олигархия и нейните политически брокери, нищо няма да се случи", добави Огнян Минчев.

Според Андрей Райчев протестът е бил замислен като кулминативен и се нуждае от такава кулминация преди началото на зимата и празниците, когато може да утихне. Той посочи в подкрепа на тезата си и вливането на преподавателите към студентското недоволство. Според социолога на вчерашното шествие в центъра на столицата е имало 2 - 3 хил. души, а не 15 хил., както твърдят участници, но не е проблемът според него не е в бройката. Райчев отбеляза, че сред протестиращите има няколко групи хора, включително такива, които изпълняват опитите на ГЕРБ и Реформаторския блок за яхване на недоволството. Има и хора, които протестират срещу всички.

„Проблемът им е липсата на конкретно искане. На тях им трябва някаква кулминация, защото скоро това всичкото ще приключи", посочи социологът, който очаквал по-голяма реакция от страна на протестиращите по случая с Христо Бисеров, който бил скандал тип „Пеевски".

Протестът е ляв по принцип, смята Андрей Райчев. „Трудовият човек в България е притиснат. У нас има див капитализъм и трудовият човек има какво да си върне. Протестиращите обаче са вкарани в десен дискурс, в дясна риторика. Хората са в карани в това „Дайте ни хубавия капитализъм!", а хубав капитализъм няма", коментира социологът.

Корупцията много ни тежи, но монополите са най-големият проблем, смята Райчев. Според него страната се нуждае от три мобилизиращи реформи - намаляване броя на болниците, на университетите и промени в железниците, където плащаме за празни вагони по релсите. Всичко това изисква мобилизиране на нацията, според Райчев, а политическият елит е фалирал и управлява с шоколади и бомбони.

 „Изборите са изход от ситуацията, смята политическият анализатор. „Трите основни фактори - Станишев, Местан и Сидеров обаче няма да ги направят скоро, защото ги е страх от антидемократичното поведение от Борисов", коментира Андрей Райчев. По негово мнение лидерът на „Атака" ще е този, който ще го погребе действащото правителство, „когато той прецени, че му е изгодно, ако не стане чудото двете големи сили да започнат да мислят за България малко повече, отколкото да се мразят".

"Бъдещето не принадлежи на всички" – интервю с Джордж Сорос

- Соросоид е интересна дума (смее се), трябва да си я запиша. Сега сериозно, не виждам нищо лошо, че хора, членове на различни организации, спонсорирани от мен, играят или се опитват да играят важна, и по възможност решаваща, роля в процесите, които текат не само у вас, но и по света – в крайна сметка, аз точно за това ги спонсорирам...

Те трябва да виждат света през моя поглед, през призмата на на моите идеи, на моите ценности. И трябва да популяризират този светоглед по всички възможни начини, през всички медии, по всяко време, на всяка цена. Когато се заговори за даден проблем, когато има спор, обсъждане или каквато и да е форма на обществен или скрит дебат, те трябва да са там. Никой не бива да си помисля да вземе решение, без те да са се изказали по въпроса, и тяхната най-важна задача е да направят така, че тяхното мнение да тежи най-много. И когато някой някъде заговори за нещо, каквото и да било, в съзнанието на хората да се появява тяхното мнение...