България – турски кенеф или кофа за боклук?
Преди известно време чешкият художник Давид Черни изобрази България като кенеф, а аз си мисля, че ако беше я изобразил като кофа за боклук, пак нямаше да е далеч от истината.
Сега, наесен, когато се оголват дърветата и изсъхва тревата, истината излиза наяве - средно на всеки 5 метра от територията на страната има поне по една найлонова торбичка, пластмасова бутилка или друг хилядолетно разлагащ се боклук.
Ние българите сме талантлив народ - при тази сравнително рядко населена държава - такова тотално осиране е за рекорд на Гинес.
Представете си колко са изостанали японците в обуклучаването, щом 120 милиона живеят на територията на две Българии. Ако замърсяваха с нашите темпове, сега сигурно щяха да са до шията в боклуци.
Не знам докога ще ни търпи Господ и ще чака да си изчистим страната или ще започне да изчиства нас. Всъщност той май вече е започнал (статистически намаляваме с 40 000 годишно).
Най-интересно в нашия случай е изобретението (може би трябва да се патентова) реките в България да се използват като тоалетно казанче в нашата кенеф–държава. Боклуците от всякакъв вид масово се изсипват в реките с цел те да ги разнесат равномерно по територията.
Живея в софийския квартал Бистрица и ежедневно виждам как странни индивиди, с определено бял цвят на кожата, търкалят ръчни колички с боклук, подминават кошовете и ги изсипват в реката.
Как да опиша това явление, освен като „скандално невежество или може би трогателен примитивизъм.
Причините:
Една от причините е може би в материала- както се изрази бившия премиер. Този материал, въпреки 1300 годишната си история и култура, вместо да прилича на мъдър старец – аристократ, се държи като хлапак, който си бърка в носа.
Липсата на санкции също е важна причина. Министерството на околната среда и водите явно го боли четирибуквието за ставащото, защото очевидно не предприема достатъчно мерки.
Решението:
Една част от армията безработни може да се наеме от общините като екологична полиция и твърд процент от събраните глоби да се дава като възнаграждение.
Друго радикално решение - най–ефикасното - ще е да се обяви минимална изкупна цена (например 10 стотинки за килограм пластмасов отпадък). Тука нашите братя роми са незаменими, за кратко време ще овършеят територията.
Преди две години минах покрай американския ТЕЦ в Марица Изток и там на предишната площадка на стария ТЕЦ, огромно количество роми копаеха дупки по 2 метра дълбоки да открият някое забравено парче желязо. Местните жители ми казаха, че ако накараш ромите с такъв ентусиазъм да обработват земята шанса е нулев, но за отпадъчни метали са склонни да ровят цял ден за да изкарат 2 лева.
Така че тук имаме спящ потенциал и предлагам на нашите управници да го събудят с подходящи стимули.
Във връзка с горе изказаното искам да кажа, че аз не съм оптимист. А вие?
СТЕФАН РУСЕНОВ, читател