Наследственото щастие

Има добра новина: в брака има щастие! Американски учени изследваха факторите, от които зависи чувството на радост и задоволство от живота. Оказа се, че 50% щастие директно зависи от роднинските връзки.

За да докажат своята теория, учените наблюдаваха съдбата на повече от 150 съпружески двойки в течение на 25 години и стигнаха до извода, че основата на щастливия, или обратното нещастния брак, е генетична. Тя зависи от гена, управляващ нивото на серотонин – "хормона на щастието". Оказало се, че серотонинът влияе върху емоционалната реакция на човека на едни или други събития в семейния живот, и съответно – на взаимните отношения между съпрузите.

Този ген има две вариации: дълга и къса. Притежателите на късите се оказаха най-емоционални и най-нещастни в брака. Те доста бурно реагират на възникващите неприятности – често се сърдят, вдигат скандали. А онези съпрузи, при които е от крит дългият ген, рядко "включват" емоциите и почти не им обръщат внимание, когато формират отношенията си в семейния живот.

Руският специалист по генетика Маргарита Аншина не е съвсем сигурна в справедливостта на изводите на американските си колеги:

- Относно генетичното предаване на способността да се изпитва щастие, това е нещо доста съмнително, защото серотонинът се изработва у практически всички хора. В някои случаи това дори е вредно. За първи път чувам, серотонинът да се сочи за "хормон на щастието". Обикновено "хормони на щастието" са ендорфините, които се повишават, когато човек усеща удоволствие.

Слънчевата светлина, сладкишите, спортът, смехът – всичко това спомага за повишаване нивото ендорфин в кръвта. Този хормон повишава настроението и дарява чувството на еуфория. Но може ли човек да стане щастлив, въпреки наследствеността си? Ето мнението на психолога и психотерапевт Алексей Борисов:

- Да, може! Разбира се, има такива неща, като различни семейни истории и повтаряне на тези истории в живота. Ако родителите не са били щастливи, те го предават и на децата. Но може да се постигне щастие и без това. Всичко зависи от човека, от неговите желания, подбуди, от психотерапията в края на краищата. Човек, който ходи на психиатър и се рови в себе си, се променя и става в определена степен по-щастлив.

Ако не ви е провървяло и не сте наследили емоционален характер – не се отчайвайте. Учени по целия свят са единодушни, че активните, доброжелателни, уравновесени и трудолюбиви хора са къде по-щастливи. При всички положения, щастието не се купува, но то може да се "натрупа" за случай на "тежки времена". Така че не се лишавайте от нови впечатления и емоции.

Любов Курянова, bulgarian.ruvr.ru