darikfinance.bg

Бюджетът на Орешарски прах в очите на хората

Николай Киров

Колко страшен може да бъде един бюджет за икономиката? Това вече видяхме през 2009 г. и през 2013 г., когато благодарение на героичните усилия за запазване на фискалната стабилност на бившия министър на финансите Симеон Дянков, България на практика беше запратена в рецесия.

И докато през 2009 г. за икономическата криза имаше и обективни външни фактори, то през тази година такива липсват.

По интересно е обаче какво планира настоящият финансов министър за следващата 2014 г. Ако слушаме реториката на БСП това са все хубави неща. Възстановяването на икономиката, намаляването на безработицата, връщане на инвеститорите в България и засилване на социалните мерки в подкрепа на хората, съчетано с ограничаване на административната тежест за бизнеса и гражданите.

Макроикономическите очаквания за следващата година също са положителни. Растежът на брутния вътрешен продукт ще се ускори до 1.8 %. Инфлацията ще бъде 2.7%, а потребителското търсене ще се увеличи също с 1.8%. Преките чуждестранни инвестиции трябва да се увеличат до 1 734 млн. евро, което е с близо 10% повече от 2013 г.

Обективно погледнато тези показатели са значително по-добри от тазгодишните. Но тук трябва да се има в предвид ниската база. На практика прогнозите за 2014 г. показват продължаване на стагнацията.

А и опитът на кабинета досега не вещае нищо добро. Правителството на Пламен Орешарски получи властта в пакет с растяща икономика и бюджетен излишък. Последните данни на НСИ показват спад на БВП през второто тримесечие с 0.1% и дефицит в хазната от 212.7 млн. лв. към края на август. Фискалният резерв пък е 4.7 млрд. лв., съвсем близо законовия минимум от 4.5 млрд. лв.

Бюджетът за тази година определено не се управлява добре, дори в актуализирания си вариант. Данъчните приходи, събрани от януари до август тази година, са 63.8% от заложените, в сравнение с 66.9% през 2012 г. В същото време разходите нарастват с 1.5 млрд. лв. на годишна база.

За 2014 г. правителството планира да продължи с тази си политика на харчене. В последния вариант на проекта за Бюджет 2014 се предвижда разходна част еквивалентна на 39% от БВП, при горна граница от 40% по закон. Като най-голямо увеличение е заложено за социалните разходи и пенсиите. В същото време за инвестициите се разчита до голяма степен на европейските фондове.

Плановете на правителството в общи линии могат да се определят като пасивни. България ще чака докато еврозоната се възстанови и започне да тегли след себе си и българската икономика. Проблемът на такъв подход е, че страната ни трябва не да следва останалата част от Европа, а да я изпреварва, за да я настигне.

Настигането няма да се случи с увеличение на пенсиите и минималните доходи, а с инвестиции, които да доведат до създаване на нови работни места и до ускоряване на икономическия растеж. От началото на следващата година минималната заплата ще нарасне с 30 лв. до 340 лв. а планираните разходи за пенсии ще се повишат от 7.87 млрд. лв. на най-малко 8.1 млрд. лв.

Тези средства обаче няма да направят никого в България богат, нито пенсионерите, нито стотината хиляди българи, които официално работят за минимална заплата.

Правителството на Орешарски просто хвърля прах в очите на по-бедната и по-голяма част от населението на страната. Прах, който в крайна сметка ще задави горчиво хората, тъй като повишените разходи ще бъдат финансирани с по-големи дефицити и с повече дълг.

При това въпросните пари няма да бъдат инвестирани, няма да се мултиплицират, а ще се превърнат в директно потребление без почти никакъв положителен ефект за икономиката. Този подход е традиционен за българските политици, защото удобно замества реформите.

Самото министерство на финансите признава, че чувствителността на бюджетните разходи спрямо цикличната позиция на икономиката е ниска. Т.е. разходната част от бюджета на българската държава не дава почти никакъв тласък на икономическия растеж.