Българите тласкат немската икономика нагоре - Германия чака 72 хиляди имигранти от Балканите

80 села в Северозапада пред изчезване

Няма никаква заплаха, която да отлага премахването на трудовите ограничения за българи и румънци през 2014 година, смята еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и интеграцията Ласло Андор в интервю за германското списание „Шпигел”. Той подчерта, че гражданите на двете балкански държави имат голям принос за икономическия растеж на Германия.

Андор подчерта, че има само положителни страни на имигрантския поток от България и Румъния към Германия, която има много незаети работни места и е в траен икономически растеж. Той беше категоричен, че мнозинството българи и румънци в Германия работят, плащат си таксите и социалните осигуровки, подчерта еврокомисарят. Андор се противопостави и на твърденията на германския вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, според когото „всеки, който идва в Германия, за да получава социални помощи, трябва да бъде връщан обратно. „Не е работа на министъра на вътрешните работи да се занимава с такива проблеми. С тях се занимава министърът на труда. И ако румънците и българите не намерят работно място в Германия и прибягнат до социални помощи, те имат право да останат само три месеца. Това е европейско правило, няма нужда от предупреждения в този смисъл", коментира Ласло Андор.

Той призова кметовете на германските градове, които изразиха притеснение от липсата на средства за посрещане на голям поток от имигранти и евентуално възникващите социални проблеми, да бъдат солидарни и обеща ЕС да не ги изоставя, а да помага. Еврокомисарят предвижда около 72 000 българи и румънци да поемат към Германия в началото на другата година.

Въпреки думите на Ласло Андор българите все още срещат особено отношение в Австрия, Германия, ХОландия, Белгия, Люксенбург, Франция, Малта и Великобритания. През декември 2012 г. Европейската комисия се съгласи Испания повторно да въведе трудовите ограничения за румънски работници заради икономическата и финансова криза. Ограниченията ще бъдат премахнати от всички членки на ЕС на 1 януари 2014 г. /dartsnews.bg/

80 села в Северозапада пред изчезване

Над 80 от селата във Видинския регион имат под двеста жители.

Част от тях се очаква в близките години да бъдат заличени от картата на страната, пише "Монитор". Видинският регион е един от тези, в които има най-голямо обезлюдяване наред с областите Габрово, Велико Търново и Враца.

Във Видинско е и най-високата смъртност, а в допълнение голяма част от хората предпочитат да емигрират в чужбина. Във Видинско се очаква първо да изчезне Шипкова махала в община Бойница, която по време на преброяването е имала само двама жители. В селата Каниц и Орешец пък живеят по 9 човека. В последното няма ток и вода и хората носят вода с кобилица от чешмата, строена през 1924 г. Къщите са изоставени и се рушат.

В Граничак пък има 10 жители, а в Бояново – 11. В балканските малки населени места на община Белоградчик като Върба, Крачичир, Пролазница, Сливовник и Струин дол пък живеят от 12 до 20-ина жители. В последните 2 години от картата на България поради липса на жители бяха заличени две села във Видинско. От 25 октомври 2012 г. бе изтрито село Халовски колиби в община Бойница, а през август същата година от картата изчезна и село Бостаните, община Чупрене.

За хората в региона изтриването от картата на тези две села не бе изненада. Бостаните е възникнало покрай река Върбовка заради плодородната земя, която се обработвала на малки парцели - бостани. Населението било една шепа и затова населеното място се водело махала на съседното село Върбово. "През 1926 година във Върбово живеели 1358 души, от които 83 в Бостаните", разказва местният краевед Олег Дамянов. Постепенно Бостаните западало, в годините от него са се изселили цели фамилии, които отнесли със себе си дори строителния материал от къщите.

По време на преброяването на населението през 2001 г. роденият през 1924 г. Йордан Петров се оказва човекът от село Данчо избрал животът на единак и живеел в самота, сам си месил хляб и много рядко слизал до общински център Чупрене, изминавайки близо 10 км пеша, разказват хора от близкото село Върбово, в което днес живеят 95 души и то предимно възрастни хора. Йордан Петров починал през 2004 г. Днес Бостаните прилича на призрак – могат да се видят 5-6 къщи, всички необитаеми и изкорубени, обрасли в гъсти храсталаци и дървета, които всеки момент ще рухнат и така ще заличат и последния спомен за селото. Кметът на община Чупрене Ваньо Костин уточни, че в Бостаните никога не е имало ток, водопровод, дори и улици.

Обезлюдяването на този край е тенденция в последните години, призна Костин. В цялата община Чупрене за последните 10 г. населението се е стопило до малко над 2000 души."Област Видин има най-малко население в страната - над 99 000. През последните 10 г. населението е намаляло с 24 на сто или с близо 31 000 души", съобщи директорът на териториалното статистическо бюро Емилия Лазарова. Само 15% от населението са под 18 г., а за сметка на това 26 на сто са над 65-годишна възраст. Така че населението в областта ще продължи да намалява. Това ще доведе и до пълното обезлюдяване на селата, в които сега живеят шепа хора. /novini.bg/dnesplus.bg/