darikfinance.bg

Гърция трябва да фалира въпреки Меркел

Положението в Гърция е толкова тежко, че е необходима някаква форма на намаляване на дълга. Моментът е подходящ след като изборите в Германия приключиха.

Най-вероятното решение обаче се счита за напълно неприемливо. От началото на кризата политиците изобретиха уникални и неповторими начини за преодоляването на проблема с дълга, като приложиха и опита от спасяването на други държави, но в Гърция нищо не сработи както трябва.

Вместо ситуацията да се подобрява, тя се влошава. Икономиката вероятно се е свила с общо 30% за последните 6 години. През тази година се очакваше спад с 4.1%, но според Международния валутен фонд той ще е 5.5%. Равнището на безработица надхвърли 27%, като 57% от младежите няма работа.

Финансовото положение е почти толкова лошо. В края на 2009 г., в навечерието на кризата, гръцкият брутен държавен дълг е бил 130% от БВП, а сега, след едно преструктуриране и постоянни мерки за икономии, той е 175 % от БВП.

Междувременно възможностите на страната да привлича инвестиции силно са намалели, като депозитите в банките са паднали с една трета, докато делът на необслужваните кредити на бизнеса и домакинствата е достигнал съответно 25% и 31%. Официално гръцките банки бяха рекапитализирани, но огромният обем на лошите заеми сам по-себе си е причина за криза във финансовия сектор на страната.

Днес дългът на гръцкото правителство е около 320 милиарда евро. Общата стойност на спасителните кредити, предоставени от европейските правителства и МВФ, е в размер на 200 милиарда евро, от които около 176 млрд. вече са преведени. Освен това Гърция дължи на държавите от еврозоната още 85 млрд. евро.

Истината е, че Гърция не може да започне да намалява дълга си. Причината е, че дори в хазната да има първичен бюджетен излишък, бюджетът пак е с огромен минус от разходите за лихви и така държавата оказва постоянен натиск и върху частния сектор, изтегляйки ликвидност от икономиката, за плащанията по дълга.

Гърция просто не може да се възстанови стабилния си икономически растеж под тежестта на натрупания дълг.

Отгоре на всичко по-голямата част от гръцкия дълг в момента е в ръцете на европейските държави и институции. Страхът, че евентуално преструктуриране ще дестабилизира банките по света, вече е неоснователен.

Според МВФ гръцкият дълг трябва да намалее до 124% от БВП през 2012 г., след като държавата реализира нови икономии в размер на 4 на сто от БВП до 2015 г.

В допълнение, европейските партньори се ангажират да намалят дълга до нива значително под 110% от БВП през 2022 г., ако е необходимо и ако Гърция да изпълни ангажиментите си в рамките на спасителната програма.

Последният текст на практика беше държан в тайна до края на изборите в Германия, но от него се вижда, че дори самите кредитори не очакват Гърция да излезе от кризата през следващото десетилетие.

Въпросът е защо трябва да се чака толкова време, с всички негативни последствия от това за гръцката и европейската икономики? Пита във Voxeu директорът на Международния център за пари и банки, Чарлз Пиплоц.