24chasa.bg

64-годишният сириец Халил Джуна: Клаха хора като агнета пред очите ми

"В Сирия видях незабравими зверства - колеха хора като агнета пред очите ми. Затова реших да избягам тук. Искам обаче да се върна, когато конфликтът приключи."
64-годишният Халил Джуна е работел навремето няколко години в малко градче близо до Кобленц, провинция Райнланд - Пфалц в Германия. Там научил немски.
"Животът ми беше добър. Смятах се за заможен човек. Все още имам стотина декара маслини и рафинерия за зехтин в родното си място.

Изкарвах добри пари от земеделието и преработката, но животът стана невъзможен
Освободих работниците си и стегнахме багажа.

Селото ми е близо до северната столица на държавата Алепо. Чувам се с познати по телефона.

Там и в момента се води война. Бандити върлуват навсякъде, грабят и убиват. Едната от трите шарланджийници (преса за първоначална преработка на маслодайни растения - б.а.) в селото ми била разрушена, за щастие не моята", разказва арабинът.
Сега цялата негова фамилия населява транзитния център за бежанци до свиленградското с. Пъстрогор.

Поради близостта на турската граница той успял да се измъкне преди 3 месеца със съпругата си Хиде и двамата синове Уалад и Бархудан.

"Не съм добър политически анализатор, но смятам, че конфликтът трябва да се реши мирно. Доколкото имам достъп до новини, смятам, че нещата като че ли вървят натам. Целият свят трябва да бъде единен за Сирия и да не допуска повече братоубийства", разсъждава предприемачът.

Той не се наема да коментира чия е вината за газовата атака в предградието на Багдад, но според него една от причините за гражданската война била, че президентът Башар Асад не изповядвал исляма, както повечето от поданиците му.

"Аз също не съм правоверен. Дори това, в което вярвам, е по-близо до християнството", уточнява Джуна.

За разлика от повечето пребиваващи в Пъстрогор той искал да се върне в родината, когато нещата се стабилизират: "Искам да отида при дръвчетата си и пресата за олио."
Повечето от неговите сънародници тук били мюсюлмани от кюрдски произход. "За разлика от нас те ще тръгнат към Европа, когато им дадат бежанския статут. Ще крадат и цапат", прогнозира той. "Цялата операция по прехвърлянето ми тук струваше 1000 евро на човек.

От границата с Турция тръгнахме с кола до Истанбул. Оттам ни закараха с автомобил
до Одрин.

След това 20-ина километра пеша през нощта до България. Групата ни беше към 30-ина души, имаше хора и от други националности. Имахме водач. Не се страхувах, че може да стане нещо лошо по пътя", казва Халил.

Ежедневието в Пъстрогор е монотонно.
"Всеки ден си правя по една дълга разходка пеша - или до селото, или до Свиленград.
Съпругата готви: месо или постна гозба. Вашето кисело мляко, кашкавал и сирене много ми хресват, всеки ден са на трапезата ни. Мързеливо е, няма друго какво да се прави. Но ние, арабите, това го умеем много добре", усмихва се Халил.

За разлика от много други сирийци тук той нямал финансови проблеми и не разчитал на държавната помощ от 32 евро месечно.

"Имам още 5-има синове и дъщери. Една от щерките е в Холандия, имам син в Германия. По целия свят са децата ми. Помагат ни, докато всичко тук се уреди. Затова и съм доволен от пребиваването си тук, условията не са от най-лошите. Не ми трябва друго освен слънце, чист въздух и свобода", пожелава си Джуна.