Гърци емигрират в България
Бойка Атанасова, Атина
Напоследък доста от жителите на Драма поемат по пътя на емиграцията, особено към България. При заплати за специалисти от 800 до 1150 евро мнозина не му мислят много и приемат работа в установени вече в България гръцки фирми.
С мрачни краски описват безработицата в Драма Трудовият център на Драма, Промишлената камара на Драма и всички власти в града, според които преобладава недекларираният труд без осигуровки, а безработицата е достигнала неописуеми висоти.
В Драма средната безработица е над 35%, а в много браншове тя надхвърля 50%, като например в строителството и дърводобива.
“Пазарът е в стагнация, като най-големият проблем е, че много гърци пътуват, за да пазаруват в България и така положението става трагично. Местните търговци на дървен материал, чийто бранш някога процъфтяваше, сега само гледат камионите от България, които снабдяват с дърва за огрев гърците.
На много работници не е плащано от доста време, а повечето получават само част от заплатата си, с която се опитват да живеят и да издържат себе си и семействата си”, споделя 35-годишният Йоргос Топалидис.
Жестокото настояще през последните години е създало особен статут на заетост за много работници от Драма, които са се принудили да се преместят да работят в Южна България, тъй като там от Северна Гърция са се преместили и фирмите, в които са работели, в търсене на данъчно убежище.
“Установяването по принцип на едно предприятие в друг район изисква специализиран персонал на фирмата и доста работници са избрали този път – да последват работодателя си в България, отколкото да останат сред безработицата в Гърция”, допълва младият бизнесмен.
Според статистическите данни от проучването на Световната банка повече от 2000 гръцки фирми са регистрирани в България. Един голям брой - от порядъка на 800, са се преместили там в първото шестмесечие на 2011 година.
Счита се, че в тези гръцки фирми, които вече са регистрирани в България, са заети 82 000 работници. Значителен процент от тези предприятия са от сектора на занаятите, който процъфтяваше през последните десетилетия в Солун, Серес, Килкис, Кавала.
Стотици бизнесмени, в опит да избегнат високите данъци и да поддържат печалбите от евтината работна ръка, преместиха дейността си в Южна България, без естествено да променят целта - гръцкия пазар.
“Не става въпрос за тенденция или поток на работници към търсене на надница в България. Всяко гръцко предприятие, което се премества, взема със себе си и определен брой работници, на които разчита в работата си и да обучават или интегрират към своя темп българските работници. Запазването на заплатата, която е получавал гръцкият работник, и някои формули за социално осигуряване разрешиха определени проблеми, възникнали от принудителното преместване”, уточнява и председателят на Промишлената камара на Солун г-н Пападопулос.
Точно изчисление на гърците, работещи в България, не е правено, но картината с ежедневно или ежеседмично пътуващи работници по маршрута Солун – България или Серес – България за работа е обичайна, независимо че средната работна заплата е 350 евро.
Началото бе поставено през 90-те години, когато пътят на преместването на дейността в балканските страни бе избран от текстилната индустрия. Тя направи опит чрез евтината работна ръка и ниските данъци да се пребори с кризата, която засегна този бранш в международен план.
С времето тази тенденция отмина. Но тя се възроди с влизането на България в Европейския съюз, както и със спасителния план, тъй като функционирането на една фирма в България струва доста по-евтино, отколкото в Гърция.
Така се обяснява и скорошното установяване на факта, че доста гърци, подтиквани от безработицата, избират тази съседна страна, за да създадат нова фирма.
Преди няколко десетилетия хиляди гръцки работници емигрираха в търсене на по-добра съдба в Германия, Белгия, Австралия и други държави. През 90-те години балканските ни съседи видяха в Гърция своя шанс и пристигнаха тук, за да предложат по-евтина
работна ръка, основно в селскостопанския сектор.
Кой би очаквал обаче, че тази криза в Гърция, която засегна доходите на гърците и нанася множество удари в сектора на трудовата заетост, би ни добавила “принудителни мерки” и преразпределение на гръцки работници в България?, коментират гръцки предприемачи.