Петата колона и соросоидите затриват държавата

Няма отделно синьо и червено лоби, няма и самостоятелно руско и американско лоби. А само групи с общи интереси...

Валентин Фъртунов, desant.net

По дефиниция така наречената „Пета колона“ е онази част от обществото на една национална държава, която по различни причини изпълнява поръчки. Какви поръчки? Най-различни. Но в общия случай това са поръчки, които не носят нищо добро за целокупното общество на въпросната национална държава.

Обикновено това са поръчки, които обслужват някакви външни сили, по-често отделни държави, които имат интереси, и които интереси те, освен чрез своята собствена външна политика, чрез шпионажи, диверсии от най-различен тип, икономически попълзновения и прочее нечитави методи, постигат и чрез свои доверени, хранени хора, нека така да ги наречем, във въпросното общество на въпросната национална държава. Та ето какво гласи за петата колона една справка в енциклопедиите:

Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“.

Та тази пета колона в България е много-много изявена. В последните 23-24 години вече тя натвори купища, да го кажем с мноого мека дума пак, нелепости... При това, забележете, уважаеми читатели, че петата колона може да се разглежда като много пети колони, в смисъл такъв, че в България се пресичат много интереси – на най-различни външни източници. На теория могат да се пресичат интересите на две-три-пет и повече държави или международни мрежи на интереси. И в действителност в България е точно така. Само да дам пример – говори се за руско лоби от една страна, от друга често се споменава и за американско лоби...

Но какво е много характерното тук, у нас? И то точно в този период, който обсъждаме в момента?
Много характерното е, че като вземеш и прегледаш наред събитията, в които тези пети колони участват като цяло, в страшно много случаи много тясно се оплитат и е много трудно да различиш едната пета колона от другата. И в крайна сметка, затова и говоря не за петите колони, а петата колона!  Защото за мен тя е една.

Това е онази част от българското общество, която никак не е голяма, но е достатъчно шумна и креслива и се чува. Тя има чуваемост. Още повече, че е заела много удобни позиции, разполага с гарантирано медийно присъствие и нейните слова винаги се чуват и се набиват. Докато нейните критици много трудно могат да бъдат чути. Освен от такива последни бастиони на българщината като телевизия СКАТ, вестник „Десант“ и още няколко независими медии. Но да се върнем на примера с многоликостта на петите колони, дето никаква я няма и ме принуждава да говоря за една-единна пета колона, която разяжда българската плът.

Говори се за руско лоби в България. Говори се и за американско лоби. Клишето е, че руското лоби е червено, а американското е синьо. Но какво ще кажете за Иванчо Костов? И през ум не ви минава да е червен, нали! Син е, даже тъмносин! Съгласни сте, нали? Но коя бе най-разбойническата сделка, която осигури на руските капитали най-голямата хапка от наследството на българската икономика? Не беше ли Нефтохимическият комбинат край Бургас – най-голямата рафинерия на Балканите. И не само рафинерия, а чудовищна индустрия, преработваща дълбочинно нефта до суровина за дрехи, обуща, храна и каквото ви дойде на ум; обслужвана от над 10 000 работници и естествено струваща милиарди!

Та кой я подари под тезгяха на руския „Лукойл“ за стотина милиона само!? Не беше ли тъкмо Иванчо Костов – тъмносиният, острието на американското лоби в България...
А какво ще кажете за Георги Седефчов Първанов? И през ум не ви минава да е син, нали! Червен е, даже тъмночервен! Съгласни сте, нали? Но коя бе най-желаната за американската геополитика сделка с България, забила най-дълбоко калъчката в бъбреците на руските геополитически интереси? Някой син, някой мноого тъмносин ли?!
Неее! Българският президент, който подписа ухилен присъединяването на България към НАТО, е добре известен – червеният Георги Седефчов Първанов...
Брее, каква стана тя! Американското лоби работи за руските интереси, руското лоби за американските интереси...

Как да кажем пети колони!? Не можем. Тя е една. Единствена. И с риск да бъда обвинен, че обяснявам прекалено елементарни неща, все пак ще го направя.
Петата колона не е абсолютно еднородна като състав. Макар и единици, в нея има хора, които са готови да извършат неща, които от гледна точка на българщината са си чисто предателство. Но у тях взема превес някаква идеологема и в името на идеологията те са готови да стъпчат патриотизма си, обслужвайки чужди интереси, като успокояват съвестта си, че деянията им са все пак „в името на дългосрочното процъфтяване на родината“...

Такива прецеденти има достатъчно много и в минали времена, и днес. Но както казах, това са все пак единици, особено в последните две десетилетия. Не за тях ми е думата, въпреки че идеологическите им тежнения слабо ме вълнуват и по никой начин не ги правят нещо повече от предатели. Или ако го обърнем другояче, повече от предател, означава суперпредател.

Думата ми е за една доста голяма и аморфна маса, която непрестанно подхранва с човешки ресурс разните групи по интереси (руско лоби, американско лоби, брюкселско лоби и т.н.) в петата колона. И това са хорица, за които в най-добрия случай мога да кажа, че са просто интересчии, авантаджии и нагаждачи, които си търсят топло, припекливо място под слънцето. Огромната част от тая конформистка маса бива продуцирана от интелигенцията и партийната номенклатура от всички разцветки.

Разбира се, не пропускам факта, че петата колона е буквално преситена от политици, ама съвсем откровено. Политици от всички цветове. Иванчо Костов и Георги Първанов са само малко шлака от върха на айсберга.
Какво да кажем за грозната биография от предателства на Меглена Кунева и цяла кохорта от тарикати около Кобургготски, които обслужваха френски, канадски и какви ли не още интереси. Трудно ми е да си извъртя езика, за да произнеса името на Соломон Паси, което звучи като мръсна дума – една персона, която загроби изключително мащабно националните интереси в полза на западните метрополии.

Ами „руските енергетици“ воглаве с Румен Овчаров! Тук ще отворя една скоба, за да маркирам чудовищното предателство спрямо българската ядрена енергетика и в крайна сметка срещу националната ни сигурност, защото така или иначе споменатите вече имена от тази разноцветна политическа палитра, в качеството си на пета колона, по един отвратително великолепен начин демонстрират казаното по-горе за единната пета колона.
Като прескачам по-дребните риби, чертая в най-едри щрихи кой и как го извърши – като се започне от Надежда Михайлова (пардон Нейнски) и Иван Костов, после Соломон Паси и Меглена Кунева, които загробиха от І-ви до ІV-ти реактор, без никой да е искал това от тях – под никой разбирам официалните ЕС институции, водещи преговорите за присъединяване на България.

Искаха го френски, канадски, румънски и прочее корпоративни и банкови интереси. И изброените петоколонници и свитите им го направиха. Другите петоколонници от руското лоби пък не им попречиха по никакъв начин. Когато преди три-четири години в няколко публикации и предавания започнах да анализирам в дълбочина темата за ядреното предателство, от Румен-Овчаровия „Булатом“, ми казаха в прав текст – темата за трети и четвърти блок не е актуална (!?), сега е актуално Белене...

С други думи, националните интереси от най-евтин възможен ток не са актуални. Актуални са корпоративните интереси на една руска фирма, която иска да строи изцяло нова централа. (Оставям настрана въпроса трябва ли ни да увеличаваме енергийния си капацитет, в епоха, когато енергията в световен мащаб е в заплашителен дефицит).
Ето ви ги прозападните петоколонници, ето ви ги и проруските петоколонници – всичките в един тиган! Четирите козлодуйски блока пречеха на всички пъстроцветни папагали. Да, по различни причини, но целта бе една – да ги махнат и те ги махнаха. Сега разбирате ли защо ядрената ни енергетика е пред залез? Заради петата колона, маршируваща в единен строй! Затварям скобата и да се върнем в съвсем ново време.

Модната тема за соросоидите и соросиадата превзе това лято и официозните медии.  Терминът „соросоиди“ го създадохме няколко автори през 2009-2010 г., а терминът „соросиада“ влезе в обращение от едно издание на моето предаване „10-та степен по Рихтер“ по телевизия СКАТ от онова време, на което го сложих за заглавие, правейки баналната алюзия за епохалност на явлението с Омировата „Илиада“.  Споменавам факта не за да се кича със съмнителни приоритети за авторство на свръхнеприятна терминология, а за да ви покажа колко време е необходимо в България, за да могат авангардни аналитични конструкции и концепции, респективно обществено значими изводи, да добият публичност – 3-4 години!

Това е ужасяващо дълъг срок за национално и обществено изтрезняване във времена, когато събитията се развиват лавинообразно и колосални геополитически схеми се променят за броени месеци, а дори и за седмици. И показва ясно две неща: трагична незрялост на българския социум и могъществото на зловещата пропагандна машина, която изпира общественото съзнание до потресаващо равна сивота...

В момента, покрай така наречените протести „Оставка“, се разгоря лют дебат са ли протестиращите соросоиди. Тия дни ми попадна една безумно глупава статия на професора-богослов Калин Янакиев, изпълнена с хули и сквернословие срещу „лицата на контрапротеста“. Смешното, а всъщност трагично-жалкото е, че въпросният професор, преливащ от самочувствие и елитарност, е или изключително неумен човек, или изключителен наглец, защото смята, че „тълпата“, както се изразява за народа си, е толкова тъпа, че и да не знае, не е способна да провери кой е Калин Янакиев.

А той е... зам.-председател на най-сетне изпадналото зад парламентарния борд Иван-Костово ДСБ. Оттам нататък, всякакви коментари са излишни. Схемата е до болка позната – избори до дупка, сиреч, избори, докато ДСБ не се върне в парламента, а г-н Янакиев не стане депутат...

Всичко останало е словесна боза, доста срамна за един християнски апологет.
Давам този пример (а такива с лопата да ги ринеш), за да ви покажа кой стои зад протестите „Оставка“ и защо тези протести са ялови. Да, това правителство е политическо безумие, но преди да направим нови избори, трябва да принудим парламента да вземе няколко свръхспешни решения, сред които на първо място – радикални промени в Изборния кодекс, без които главоломно се насочваме към сляпата улица „Избори до дупка“, нужни на иванкостовци, бойкоборисовци и прочее политически гангстери. Да сте чули от протестите друго освен „Оставка“? Няма и да чуете.

А соросоидите? Соросоидите пак се опитват тихичко да свършат мръсната работа, по модела, по който я свършиха, събаряйки Жан-Виденовото правителство, опълчило се както на самия Сорос и неговото „Отворено общество“, така и на руския „Газпром“ и прочее ремвяхиревци.
Около тая завера отново в разбутан строй са се скупчили дипломирани и известни фигури, които по сполучливия израз на една журналистка „са известни с това, че са известни“.

Има разбира се и млади дипломирани люде, които, заредени с много политическо гориво, нехаят за това, че неолибералната метрополия се тресе във финалната си и тотална криза и като зомбирани искат да возят България по пътя на един социален и икономически модел, който доказа пълната си несъстоятелност. Но пак зад гръмките им фрази за благополучието на България се крие личният егоизъм, тласкащ ги към трапезата, на която петата колона се храни богато. Те още не са се настанили на нея, но ако са настоятелни, ще попаднат там. Нали знаете, вземаш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, купуваш две и така нататък, докато станеш ...Рокфелер.