Антоанета Марчева, trud.bg

Как да похарчим умно 800 000 долара?

Малкото поповско село Водица има нечуван в света проблем - как да изхарчи дарените му 800 000 долара. Вече две години се водят спорове, събират се идеи, правят се проверки и засега резултат - никакъв.

А големият късмет застига селото през 2011 г., когато покойната американка Хелън Л. Ринкър Ашли от Аризона прави завещание за огромната сума. Причината е, че корените са от Водица. Но радостта на местните хора трае кратко.

"Разпиляха се доларите на дребно вместо да се направи нещо голямо за селото. Пари дават за детската градина и училището, а то деца скоро няма да има. Пък за там можеше и с европейски пари да се ремонтира, а дарението за друго да се ползва. Бизнес щеше да се прави, за да има работа за хората, а то улици няма. И водата е проблемна, нищо, че сме Водица."

Така разсъждават вече местните, които първоначално изпаднаха в еуфория и се надяваха доларите да бъдат раздадени "на калпак".

Да, ама не

По американските закони се оказало, че фондът на името на Ашли е дарение с ясна цел, а не наследство на селото. Парите се управляват от организацията "КАФ - Америка", която решава как да се използват средствата. Това обясниха от фондация "Помощ за благотворителността в България" (ФПББ), която пък е избрана от американците, за да се реализира волята на дарителката. До момента от "КАФ - Америка" са превели на фондацията 573 600 долара. Те са вложени в банкови депозити и се харчат след одобрение от САЩ. Дейността на фондацията се одитира от "Делойт България".

"Основната идея е да се направят социални предприятия за благополучието на селото и да се създадат работни места", каза директорът на фондацията Елица Баракова. За тази цел бе направен анализ на района и проучване какво искат местните.

И заваляха
частни интереси

За тези 2 години, в които селото настръхна, че ще му изчезнат парите, защото не ги вижда, нито една бизнес идея не е била одобрена от американците. Първо пчеларите от Водица поискаха да се направи цех за обработка на мед и лаборатория към него. Други селяни поискали минералната вода да се вкара в оранжериите. Трети настояли бившият пансион да се превърне в старчески дом за ВИП клиенти.

"Американците не приеха идеите на местните хора, защото всички са свързани с частни лица и интереси, а парите трябва да отидат за обществени цели. Така се реши с част от тях да се ремонтират училището, детската градина и здравната служба", обясни кметът на селото Иван Иванов.

От фондацията отчитат, че досега са изразходвани около 117 000 лв. С тях е сменена дограмата на училището, в което учат към 90 деца. Купени са книги за читалището, разработени са бизнес планове. Тази година част от дарението беше насочена към монтирането на видеокамери. Те охраняват Водица на всяка от шестте входно-изходни улици.

Миналата седмица започнаха ремонтите на детската градина, в която има 20 деца, и на здравната служба. До началото на учебната година ще се подменят и тоалетните в училището. Ремонтите, които са за 78 000 лв., след конкурс бяха възложени на поповската фирма "Антола".

"От фондацията си решават какво да правят парите. Идват тук, правят събрания, питат ни, но не ни чуват. Трябва да се оправят водата и улиците, че освен главната другите са в окаян вид. Не са виждали асфалт от 30 години. Изпотрошихме си краката и не смеем да излезем. Кой ще ти дойде тука при тези условия", разсъждават бившите учителки Стефка Йовчева и Маргарита Стефанова. Иначе двете одобряват монтирането на камерите, защото възрастните били все самотници и ги било страх да замръкват.

"Правилно дават пари за здравната служба, защото тука сме много стари хора и имаме нужда от доктор", казва 80-годишната бивша акушерка Иванка Стоянова. По нейно време в местната болница се раждали по над 50 деца на година. Сега населението се е стопило до 600 души. Чакащите пред лекарския кабинет твърдят, че парите от Америка вече не ги вълнуват. Очакванията, че Водица ще стане рай с вълшебна пръчка, били отминали.

"Какво може да се направи с 800 000 долара? Да не са милиони и милиарди, че да решим всички проблеми и да сбъднем желанията на всички", твърди и кметът Иванов.

Сблъсъкът
на мечтите
с реалността

Простата сметка показва, че ако парите бяха разпределени между всички жители на Водица, всеки щеше да получи сравнително скромната сума от 1333 долара и наистина не може да си реши никакъв генерален проблем. Затова местните се впрегнали да измислят нещо хитро, което да им носи доходи.

Кметът разказва, че преди две години си направили експеримент, като пуснали обява в интернет, че отварят луксозен старчески дом и събират желаещи богати хора. За отрицателно време имало заявен интерес от над 300 души, включително и от чужбина.

Сградата, в която можел да се направи ВИП пансионът, обаче била частна, което изключвало да се инвестират американските пари там. Самите ремонти и оборудването пък щели да глътнат много повече от дарените средства. Така идеята им да напълнят Водица с богати чужденици, които да дават хляб на местните, умряла.

"В селото имаме минерална вода, която се бутилира с нашето име. Тя също е в частник. Руснаци купиха басейна и базата към него, които са до минералната вода. Имаме и крупни арендатори в района. Дойде инвеститор да прави айрян тук и иска и боза да прави. Друг гради къщи за гости. И чужденци взеха да купуват домове. От фондацията направиха проект на земеделец да развива селски туризъм", изрежда местния поминък и инициативи кметът Иванов.

И разсъждава, че като не могат да си направят свой бизнес, поне да подобрят условията за инвеститорите. Той настоявал пред ФПББ да се отделят пари и за подмяна на най-амортизираните части от водопреносната мрежа, защото Водица, въпреки името си, често е на режим. И тази идея не минава засега.

Селският
мозъчен тръст

Покрай дарението в селото вече имат сдружение "Водица" - един вид Think Tank (мозъчен тръст), който да генерира идеи. Негов председател е Лазарин Лазаров, който се завърнал след 33 години живот в Русе.

 "Казвате, че деца няма да има скоро, а инвестираме в градината и училището. Ами ако ги затворим, тогава и децата, колкото и малко да са, ще изчезнат по градовете и селото ще загине. За пенсионерите пък е важна здравната служба. Иначе няма как да стигнат до града за доктор и лекарства. С камерите пък даваме сигурност на хората. На чужденците, пък и на нашите, като им оберат 2-3 пъти къщите, те ще гледат да се отърват от тях и да се махнат. Нещата са взаимосвързани и всички дейности покрай дарението ще помогнат на селото да оцелее и да се развива. Като стане уредено и привлекателно, ще дойдат и хора отвън", разсъждава Лазаров.

Той си е поставил задачата да издири наследници от Водица в цялата страна и по света и да ги включи в сдружението. Вече имали участници от Ню Йорк и Вашингтон. Знае ли човек, някой ден друг заможен водичанин може да реши да завещае на селото богатството си, надяват се местните.