trud.bg

Не хулете българите, ние печелим от тях!

"Пристигащите в Германия все повече българи и румънци в никакъв случай не са в ущърб на страната ни. Точно обратното - ние печелим от това. Длъжни сме незабавно да коригираме представяната изкривена картина, че тези хора пристигали във ФРГ единствено по бедност и източвали социалните каси, което не е вярно."

Категоричната позиция е на видния германски проф. Херберт Брюкер, изложена в реномирания седмичник "Ди Цайт", чийто издател е ексканцлерът Хелмут Шмит. Проф. Брюкер е признат анализатор от Федералния институт за проучване на трудовия пазар.

"Все повече българи и румънци пристигат в Германия, за да останат. Напълно погрешно е насажданото в обществото ни мнение, че това било проблем, дори опасност. Медиите подхванаха темата и откриха доста примери за имиграция по бедност в редица градове, но това не е общата за Германия картина", пише ученият.

Два милиона българи и румънци първо поели към Италия и Испания.

При развихрилата се там икономическа криза тези хора все повече се насочвали към Германия. Въпросът е дали тези имигранти представляват финансов и социален проблем за ФРГ, пита риторично проф. Брюкер и отговаря с данни от официалната статистика.

В края на 2012 г. едва 9,6 на сто от българите и румънците били регистрирани като безработни, което е малко над средното за ФРГ - 7,4 на сто, но далеч под незаетостта сред останалите чужденци в страната - 16,4 на сто.

Подобна е картината и при получаващите социални помощи. Така за м.г. едва 9,3 на сто от българите и румънците получавали изцяло или частично такава подкрепа. Процентът при останалите имигранти е бил 16,4 при средно за ФРГ 7,4 на сто.

"Наред с това българите и румънците в сравнение с другите имигранти най-бързо се интегрират", категоричен е анализаторът. Той се пита защо тогава има такъв разнобой между реалност и насаждани сред обществото представи.

Отговорът би трябвало да се търси в регионален мащаб. Докато безработните българи и румънци в Щутгарт са 5,6 на сто, в Мюнхен 6,7 на сто, то в Дуисбург процентът е 27, а в Берлин - 25.

Същото е при получаващите социални помощи имигранти от тази група - в богатите южни провинции Баден-Вюртемберг и Бавария те са съответно 5,2 и 5,6 на сто, докато социалните служби в Берлин отпускат такава помощ на 20% от тези имигранти, а в Кьолн - на 15 на сто.

Статистиката обаче не обхваща нерегистрираните чужденци, които в доста от случаите мизерстват и са подложени на експлоатация. Според професора това е причината медиите да бият тревога. "Но би било погрешно да се вадят изводи, че имигрантите от България и Румъния натоварвали публичните финанси. Вярно е точно обратното", категоричен е проф. Брюкер.

Повечето от имигрантите ни работят и плащат осигуровките си. Така в касата на Националния осигурителен институт постъпват завидни вноски. От тях се възползват немските пенсионери, а не имигрантите, които сега не са на възраст за пенсии.

"Длъжни сме да коригираме сегашната картина, че имигрантите от България и Румъния пристигали у нас предимно по бедност. Такава корекция е наложителна и заради факта, че населението на тези държави незаслужено е унизявано. Така интеграционните проблеми не намаляват, напротив - увеличават се", е заключението на анализатора.