САМОПРИЗНАНИЕ ЗА ОРОЗОВЯВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
До
Министър-председател на Р.Б.
Главен прокурор на Р.Б.
Копие: Министър на МВнР на Руската Федерация Лукашевич
Копие: Н.Пр. Посланик на Руската Федерация в България
Ваши Превъзходителства, Господа,
С настоящето си писмо поемам отговорност и си признавам за извършеното обливане с розова боя на 20.08.2013 г. на паметника на Съветската армия- наричана според едни „освободителка”, а според мен и други:„окупаторка” на България- през нощта на спомената дата, в централната част на София. Моля, да бъде прекратено започнатото следствие, за което да бъда уличен като извършител, както и да бъда обвинен за това мое деяние- извършеното оРозовяване на Паметника, в съпричастност с трагедията на Чехия и чешкия народ със събитията около интервенцията, ОКУПАЦИЯТА и потушаването на Пражкото въстание от 1968 г., като написах на чешки „България се извинява!”
Единственото, с което смятам, че наруших добрите нрави е, че ангажирах цяла България с извинение за нещо, което са извършили само българските комунисти и техните съветски господари през 1968 г., а още тогава е имало стотици затворени и репресирани българи, подгонени и преследвани заради своята солидарност с Пражките събития от 1968 г. , с Унгарските събития от 1956 г., а по-късно и с Полските събития -1980.
Разбирам енергичната реакция на Руската страна, но аз съм афектиран, както от събитията в Буда-Пеща-1956, Прага-1968, Варшава-1980 и от още пет допълнителни факта, за които тази Руска страна премълчава, не коментира и не се извинява или компенсира България- десетилетия - за тези инциденти, които допълнително ме подтикнаха към моето днешно деяние и следва да се проведе следствие на тези обстоятелства при изясняването на моята мотивация за извършеното на 20.08.2013 в гр. София, а именно: 1) Обстрел на мирното население в гр. Варна от руски военни кораби и флот-14(27).10.1915 г.– при което загиват десетки български граждани и са нанесени огромни материални щети на града 2) Бомбардировка на гр. Добрич от 26.06.1941 г. – отново с жертва на стотици невинни граждани и с големи материални щети 3) Реквизиране на шестстотин – седемстотин български вагони през Септември- Октомври 1944, натоварени с храни, продоволствия и стоки от окупираната тогава България и все още седящи като „заети” и със задбалансова стойност в сметките на БДЖ. Същото това задбалансово количество и състояние е взетото ”назаем” като пълен обем на цялостното тогава количество на стоки, храни и продоволствия в българския държавен резерв 1944- явно Съветската страна и армията й не са се държали като „Освободителки” – а като „Окупатори”- тогава.. следователно.. моето отношение към този паметник и отразяваното в него е логично, мотивирано и законно?! 4) През периода 1944-1946 г. от България- явно окупирана от СССР?! са били депортирани, ограбени и избити в съветски концентрационни лагери хиляди граждани на съюзнически на Тройният пакт държави, както и стотици български членове на техните семейства, които са ги последвали. Това е било в абсолютно противоречие с разпоредбите на международното право сега и тогава и представлява сигурен белег за третирането на България като окупирана държава и територия. 5) През 1956 г., 1968 г. и 1980 г.по настояване на Съветския съюз и на „освободителите” са били затворени, въдворени в лагери, изселени, „профилактирани” и репресирани хиляди български граждани, счетени за „неблагонадеждни”, „опасни” и „симпатизиращи” на съпротивата на унгарци, чехи и поляци срещу комунизма.
Настоявам всички щети на засегнатите да бъдат компенсирани към държавата, близките и наследниците на засегнатите, както и със съответните щети, пропуснати ползи, лихви и наказателни такси за голямото просрочие.
Моля, Ваши Превъзходителства от Русия, да ми дадете надежден отговор на поставените от мене въпроси за петте премълчавани факти – причина за моето отношение към Паметника, което Ви възмущава, като този отговор бъде приобщен като доказателство към разследването по настоящето дело за извършеното от мен на 20.08.2013 г.
За същото се обръщам към Прокуратурата и Главният прокурор на Р.Б., които да извършат срещу мен разследване, както и разследване на фактите и събитията, посочени от мене през 1915, 1941, 1944, 1944- 46 г. , 1956, 1968, 1980 и ако се повдигне някакво обвинение срещу мен, то да бъде повдигнато такова и срещу подбудителите и извършителите на горецитираните тежки престъпления, като се предяви и насрещен иск от страна на държавата ни към тях и държавата им, която ги е подкрепяла и упълномощила за това- за възстановяване на щетите и компенсиране страданията на засегнатите конкретно лица.
Ще предоставя на следствието при поискване повече разяснения по проблемите и се надявам всички виновни да бъдат надлежно наказани, а щетите и последиците на потърпевшите бъдат обезщетени и компенсирани със съответните пропуснати ползи, такси и лихви.
Не искам да бъда обвиняван и в някакво първобитно заяждане или пещерна русофобия- защото декларирам, че не съм “Русофоб”- напротив- декларирам съм го много пъти в моят блог- любим мой професор, събеседник и автор по време на моето следване в Гърция 1991 г. беше Сър Княз Дмитрий Оболенский, пряк потомък на династията Рюриковичи и 23-то директно поколение на основателя на Москва- княз Юрий Долгорукий, един от най-добрите византолози в света и автор на “The Bogomils” 1948 в Оксфорд. От него съм разбрал добре разликата между руското и съветското, но явно Руската федерация не прави тази разлика. Не бих олял с Розово или посегнал на нищо, което засяга Русия до 1917 или Руската Федерация след 1991 г., защото то е безспорно и няма открити въпроси по него, но е жалко ако съветското (особено когато и не става дума за реален гроб- няма съветски войски срещу които България някога е вдигнала ръка- не бих станал мародер ако там има реалнопогребани лица) отново започва да ражда ужаси, призраци от миналото и да трови като вампир нашите междудържавни и добри човешки взаимоотношения.
Самопризнаващ: Николай Гацев ПоРозовена София, 22.08.2013 г