Коалиция с "отвращение" или отвратени от коалиции
Евгени Петров
Предлагам ново дясно обединение със стара абревиатура. Обединението ще бъде между Реформаторския блок (РБ) и ГЕРБ, а абревиатурата ще се запази, но ще има различно съдържание: Граждани за Европейски Реформаторски Блок. Така устройва ли ви? Защото може и друго – Глупави Егоисти Разсипват България. Това със сигурност не ви харесва. Но пък на „Позитано” потриват ръце.
Човек просто се чуди какво точно да измисли, за да угоди на цялата суета вдясно.
Преди известно време Бойко Борисов за втори път предложи дясно обединение в момент, в който всички говорят, че нацията е разделена и че трябва обединение. А избирателите, когато и да ги попиташ, ще ти кажат, че от обединението, каквото и да е то, по-правилно няма. Както е известно –Борисов ги умее тия неща и никой да не птодценява харизмата му и вродения му инстинкт да се представя добре, дори когато нещата са зле.
Та лидерът на ГЕРБ на общодостъпен език предлага: „Дайте да свалим управляващите и да управляваме – с моята „мощност” и с вашата интелигентност”. Почти веднага дойде и отговора на интелигентните – първо от Меглена Кунева, после и от Радан Кънев – обединение с ГЕРБ няма да има, не са доказали, че са се променили.
Тук ми иде на ум известният анекдот, когато една русокоса красавица предложила на Бърнард Шоу брак с аргумента, че децата им ще станат красиви като нея и умни като него. „Пази Боже”, отвърнал великият драматург. „Ами ако станат грозни като мен и
глупави като вас?”
В случая дали едно ново обединение няма да стане интелигентно като Борисов и мощно като Реформаторския блок…
Обаче, както казваше царят – „Да гледаме на положителното”. И на неизбежното. А царят винаги е бил за обединения и коалиции.
Като изключим опасенията на Бърнард Шоу, какво толкова непреодолимо разделя евентуалното партньорство вдясно?
За управлението на ГЕРБ се каза всичко, което можеше да се каже в негативен план. Да се говори каквото и да е положително за бившите управляващи стана неприлично. Те по презумпция са необходимият грешник точно в тази степен, в която преди 4 години бяха необходимият месия.
Да си партньор с ГЕРБ означава да си окачиш примката на шията.
Обаче кой знае защо преди по-малко от месец президент Петър Стоянов заяви в интервю, че „Ако изборите са още утре, ситуацията е повече от ясна - България най-вероятно ще бъде управлявана от ГЕРБ заедно с тъй наречения "Реформаторски блок".
Но самите реформатори трябва да се запитат дали наистина са толкова “чисти и непорочни” и може да послужат за основа на нова автентична десница?
“Г-жа Кунева е последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо”.
Казва го Иван Костов още като лидер на ДСБ. А дали има приемственост след неговата оставка, е по-скоро реторичен въпрос. Смяната на лидера в случая с ДСБ много прилича на смяната на името на някоя улица – всичко си остава същото, нови са само табелките.
Толкова за приемствеността, която е по-очебийна от Пешо Сумиста в балетно училище.
“Нямам интерес към коалиции. След първия тур на президентските избори бях желан дистрибутор на гласове, но не се изкуших.”
Казва го Меглена Кунева на 20 май, три дни след изказването на Костов по неин адрес.
И тя подаде оставка, но след нея и тя се прероди и вече е готова на сдружения, обединения и коалиции.
Трудно е да се разбере също какви са обединителните точки в дясното мислене и поведение между ДСБ и “България на гражданите” от една страна, и партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, чийто електорат е по-беден от левия пролетариат на БСП.
Трудно, освен в България, може да се открие и дясно мислещо БЗНС, освен в ръководството му. Така че т.нар. Реформаторски блок също трябва да отговаря на много въпроси, за да убеди избирателите отново да станат техни съмишленици.
Та по въпроса за компромиса. ГЕРБ вече изрази готовност да дели властта. Ако Реформаторският блок иска да управлява, трябва да приеме предложението, макар и “с отвращение” – такива са политическите времена. И логиката е много проста – в търсене на рецепти срещу кризата у нас често сочехме за пример Германия и Гърция, където управляват бивши политически противници по оста ляво - дясно.
По тази аналогия съвсем сериозно на родна почва се предлагаше управление между БСП и ГЕРБ.
Затова абсурдно е да не се помисли за обединение между партии – членове на ЕНП, срещу политическия противник. А Реформаторският блок може да се утвърди на политическата сцена далеч по-добре в управлението, където да доказва тези, отколкото по площадите, където да доказва намерения.
Ако пък при тези аргументи обединението е невъзможно, то както казваше Шеркок Холмс: “Това, което остава, колкото и невероятно да звучи, е истината.” А невероятното, но единствено възможно обяснение, което остава и което е споменавано неведнъж като хипотеза, е, че вдясно усилено работят за БСП.