Вместо да стане френски замък, родопско училище се срути
"Тук трябваше да има замък, и то френски. Да идват хора, но ето училището, което сме строили ние, рухна пред очите ни", казват в смолянското село Кремене.
Местното училище бе купено на публичен търг от французина Патрик Фибер за 23 400 лева от община Смолян. Намерението на чужденеца бе да направи от сградата хотел във вид на замък по френски тертип. До този момент обаче хотел няма, въпреки че тече осма година.
Фибер трябвало да изпълнява приватизационен договор и да вложи за две години близо 200 000 лв. в училището, но не го изпълнил. За да се развали договорът му с общината и сградата да се продаде на друг, тя трябва да му върне парите, които е платил, ако въобще може да го намери. Чужденецът обаче се възползвал от ролята си на инвеститор и притежател на имот у нас и е направил ВЕЦ на река Арда близо до селото и сега продава ток. Междувременно сградата вече почти е рухнала. Дворът тъне в бурени и тръни.
Прозорците са изпотрошени, вратите са заковани, покривът тече, улуците ги няма. Във физкултурния салон е натрупано сено, а по подовете на някогашните класни стаи и хранилища се въргалят учебни помагала, книги, карти, табла, разтвори по химия, дневници с имената на някогашни ученици.
В една от стаите са поникнали брезички. Единствената полза за останалите двадесетина жители на Кремене е, че понеже е разградено, там си оставят картофите през зимата.
Училището е закрито още през 70-те години на миналия век, през 90-те имало мераклии да го направят старчески дом за богати европейци, но местните кметове не разрешили.
"Разчитахме, че французинът ще направи нещо, но от години не се е вясвал", казва 73-годишната Йордана Георгиева. Обнадеждена от френската перспектива на училището, баба Дана аха да се захване с френския език, понеже и зет е швейцарец.
Сходна е съдбата и на други училища близо до Кремене - в Буката и Киселчево. Те също са продадени, за тях са броени 3800 лева. В Буката тази зима направо е рухнало.
"Децата ми са учили тук, аз работех също в него известно време като чистачка. Всеки ден го гледам как се руши. Кой да го оправи, като иска пари? То за нищо не става вече", казва 80-годишната Хава Гърбелова.
Училището, което е в съседство до запазен конак от края на 19-и век, е продадено на "Велио Комерс". Намерението на фирмата е било да прави зелени училища за деца от цялата страна, но не е осъществено, обясни кметицата Зоя Пеева. Северната част от покрива на сградата е срутена, вътрешни стени са паднали, а подовете са прогнили и на първия етаж растат бурени.
Преди месец общината в Смолян пусна на търг още две училища за продан - в селата Белев дол и Катраница, на цени от 3 до 5 хил. лв. Общински съветници се възпротивиха на продажбите с мотива, че в Белев дол училището може да бъде отворено, и те се провалиха.
Сградата в Белев дол е строена през 1948 г. и от 20 г. не се използва, селата са малки и няма шанс училищата да отворят някога, а общината няма средства да ги поддържа, казва кметът на общината Николай Мелемов.
В селата коментират, че независимо кога е закрито едно училище - преди 2 или 20 години, състоянието на всички тях е еднакво зловещо заради липса на поддръжка и охрана.
Пример за това е бързата разруха на основното училище "Васил Левски" в Неделино, което бе закрито преди 5 години. Изглежда като след война - крадци изнесли радиаторите, изкъртили прозорците, всичко, каквото може, е продадено за вторични суровини. Вандали не са оставили здрав прозорец на сградата.
"Това разграбване е започнало по време на предишния мандат, тогава не е било стопанисвано, трябвало е веднага да бъде назначена охрана, след като е затворено, сега вече има", казва кметът на общината Стоян Беширов.
Сходна е съдбата и на държавното училище в Чокманово. В туристическото село Стойките, където има шестседалков лифт към Пампорово, 22-ма холандци от неправителствена организация, подпомагаща социални домове в Източна Европа, направиха основен ремонт. Чужденците дариха труда си и материалите за ремонта. Холандците дарили и оборудване за 20 000 лв., но година след това училището е закрито от министерството на образованието.
"Закриха го през 2010 г., а беше училище приказка, в отлично състояние. Но се закриваха училища безпринципно. От 2006 г. бяхме специално държавно училище. Единственото от този тип, което се реформира в страната. Подобрихме тотално базата и обучихме персонала, но закриха нашето, а други като него си съществуват. Смятам, че беше заради апетити за сградата, тъй като селото е туристическо. Оборудването е раздадено на други училища, а вътре сега се разхождат мишки. Още съм възмутена, все още не ми е минало. Как можа да се случи това - да затвориш училище с идеална база и обучен персонал", гневи се бившата му директорка Цветана Грибачева.
Според сегашния шеф на регионалния инспекторат Иван Муцевски политиката по закриване на училища в региона е била "престъпна".
Общо 75 са закритите училища в 10-те общини на областта от 1990 г. насам, посочва Муцевски. Инспекторатът е направил регистър на закритите. Покрай описа им били открити и други, за които липсва заповед за закриване. Едната възможност е документът да е загубен или пък да са се самозакрили в по-ранен период, поясни Муцевски. Той даде пример със закритото училище в село Могилица.
Там са учили в миналото до 360 ученици, а няма съхранена и една регистрационна книга. Това означава, че бивши ученици не могат да изкарат и едно удостоверение за завършен клас Дори в Смолян при търсене на някакъв документ от СПТУ по автотранспорт са открили документи в бившия автокомбинат. На училището на маданския кв. Шаренка ги намерили в комисията по противообществени прояви в община Мадан.
Според просветния шеф има големи територии в Смолянска област, оставени без училища.
"Питаме бивши и сегашни учители, директори, за да открием следите на изчезналата документация", казва Муцевски. Той лично знае за поне 20 души, които им трябва документ за завършено образование, но не могат да го открият.
"Пред мен е имало хора, които буквално плачат. Те са предимно възрастни, на които им искат документ за образование, за да се запишат на работа по европейски програми, за да получават средства за препитание и да се пенсионират, но документите са им изгубени и няма как да ги получат", казва просветният шеф.