Новата протестна вълна не търси нови месии

Обществото не се активизира заради нечия харизма, напротив - задава критерии, с които бъдещите политици ще трябва да се съобразяват

Любен Обретенов
Сега

Най-мръсната дума за протестиращите по улиците на София и в по-големите градове е думата политика. Те мразят настоящите партии и ненавиждат дори най-малката мисъл техният протест да придобие някакъв политически формат. Така или иначе никой не може да избяга от политиката, особено ако пък отстоява някаква обществена кауза.

В момента в обществото се надига поредната вълна, която рано или късно ще извади на повърхността нови лица в политиката. Има обаче някои съществени разлики с подобни вълни отпреди, което дава повод за оптимизъм.

Тази вълна не е предизвикана от появата на нов кандидат-месия, както беше през 2001 г. с връщането на Симеон Сакскобургготски, или през 2009 г., когато Бойко Борисов спечели парламентарните избори. Точно обратното.

В настоящия политически момент обществото задава определени критерии, а на политиците им се налага да опитват да отговорят на неговите очаквания. Управляващите към момента БСП и ДПС се опитват да прескочат високо вдигната от протестите летва най-вече с действия, свързани с подобряването на социалната и икономическата среда.

Кадровата им политика обаче продължава да бъде под всякаква критика и е добра илюстрация на факта, че двете партии са дълбоко свързани и тежко зависими от различни олигархични кръгове. Именно затова обществото трудно може да повярва, че те имат искрено намерение да служат на неговите интереси.

Що се отнася до ГЕРБ, те също не успяват да се справят с обществените очаквания. По време на техния управленски мандат бяха допуснати толкова сериозни грешки, че

дистанцията между властта и гражданското общество стана огромна

Управляващата ГЕРБ реши, че ще действа и ще въздейства чрез овладените медии и това й осигури известен комфорт. Но колко измамен е бил, си пролича на 14 юни, когато спонтанно на пл. "Независимост" излязоха няколко десетки хиляди на протест срещу Делян Пеевски. Така се срина илюзията, че неговите медии държат в менгеме общественото мнение и безпроблемно ще предложат услугите си на БСП и ДПС.

Сега вместо да влязат в парламента и да се противопоставят активно на сегашното управление, провалило се още в самото начало на мандата, герберите предпочитат да наблюдават отстрани. Въпреки последните податки на Борисов за диалог и смирение. Но от неговата уста тези послания звучат толкова достоверно, колкото легендите на Станишев за катарзиса на Пеевски.

ДПС, както обикновено, са друга бира

Движението си има твърд електорат, който очевидно ще гласува за партията дори ако ръководство й тръгне да събаря джамии. В момента ДПС е в достлук с "Атака", чието любимо занимание в миналия мандат бяха именно нападенията над мюсюлмански религиозни храмове. Но и това няма да повлияе особено на изборните резултати на движението.

Единственото, което може да притеснява хората на "Стамболийски" 45, е, че не е изключено настоящите протести да провокират висока активност на следващите избори, което автоматично означава по-малко мандати в НС за ДПС. "Атака" слиза от политическата сцена и въпросът е дали и доколко ще бъде заменена от НФСБ.

Относително новите лица в политиката,

които дават заявка да се опитат да отговорят на обществените очаквания, са формациите, влизащи в т.нар. реформаторски блок. Според някои социологически агенции този блок би имал 9% от гласовете на изборите, ако те бяха днес, което е доста добро начало за политическа формация, все още твърде неясна като структура и личности.

Засега реформаторите изтъкват само общите принципи, които ги обединяват. Но е ясно, че ако въобще се появят нови лица, на които една немалка част от хората да делегират доверие, те ще бъдат именно от техните среди. В блока влизат предимно десни партии, произхождащи от т.нар. автентична десница, наричаща себе си по този начин, за да се разграничи най-вече от новата десница в лицето на ГЕРБ.

Тази десница вече извърши един голям поврат в българската история, когато през 1997 г. поведе България към ЕС и НАТО. Въпросът е дали сега ще успее да направи нов поврат и да измъкне страната от хватката на криминалната олигархия.

Тази задача е несравнимо по-трудна, като се има предвид, че през годините десните партии също не успяха да се предпазят от съблазънта да използват политическото си влияние за обслужване на олигарси и дори създаде собствени такива.

Новата вълна, която се надигна през последния месец, се различава от предишните и по други белези. Тенденцията гражданското общество да става все по-активно вървеше от няколко години насам, но днес тя достигна своята връхна точка.

Всяко назначение на правителството се наблюдава под лупа и този процес със сигурност ще продължи и в следващите години независимо коя партия ще управлява. Подобно отношение на обществото дава сериозни гаранции, че появата на нови политически месии е почти невъзможна. /kafene.net/