Кървави сблъсъци в Истанбул - Турската пролет с три сценария

Турският премиер Ердоган обвини социалните мрежи за безредиците в страната

Турция преживя най-тежката си нощ на протести. Районът "Бешикташ" в Истанбул стана арена на най-тежките сблъсъци между полицията и антиправителствени демонстранти от последните дни. Улични безредици имаше във всички големи градове на страната, включително Истанбул, столицата Анкара, Анталия, Измир и Коня.

Над 100 души са пострадали в резултат на сблъсъците с полицията само в Анкара и Истанбул. Органите на реда употребиха газови куршуми и сълзотворен газ, за да разпръснат демонстрантите, а те им отвърнаха, земеряйки ги с камъни. Демонстранти твърдят, че униформените са обгазявали и жилищата на протестиращите, така че те да не могат да се приберат у дома.

В хода на антиправителствените акции, които започнаха преди няколко дни, са задържани над 1700 души.

Причина за недоволството първоначално бяха плановете на властите за застрояване на парка "Гези" край централния площад "Таксим" в Истанбул. Демонстрациите обаче прераснаха в протест срещу управляващия от 2002 г. премиер Реджеп Тайип Ердоган и неговата умерена ислямистка партия, които са обвинявани в авторитаризъм и прокарване на нормите на исляма в светската държава.

Ердоган определи протестиращите като "тълпа мародери, подкопаващи демократичните устои". Той обвини за безредиците опозицията, която провокира сблъсъците за свои цели. В цялата страна хиляди хора настояват за оставката на премиера. Ердоган подчерта, че не възнамерява да се отказва от реконструкцията на площад "Таксим", която по план трябва да облекчи транспортните артерии на града. Властите все още не са решили какво да бъде построено на мястото - търговски център, музей, опера, театър или джамия.

"Ние - властта, която до днес е посадила три милиона дървета. Ние - властта, която е създала 160 национални парка. Може ли тази власт да е враг на природата, дърветата?", заяви Реджеп Ердоган на заседание на Асоциацията за солидарност с турската култура. Премиерът обяви, че истинска причина за настоящите безредици не е загрижеността на демонстрантите за околната среда, а идеологически причини.

Най-яростната атака на премиера обаче бе срещу Туитър. "За мен, социалната медия е най-голямата напаст за обществото", каза Ердоган в интервю за турска телевизия. По думите му, чрез туитовете се разпространяван невярна информация, която е довела до дезинформиране на обществото и протестите. "Хората са подвеждани от скандалните лъжи", добави Ердоган.

Социалните медии помогнаха на хората в редица арабски държави да се организират и свалят диктаторските режими с страните си. Отчитайки тази заплаха, турското правителство отряза достъпа до Фейсбук и Туитър в страната в ранните часове на събота./vsekiden.com/

Турската пролет с три сценария

"Когато паднеш, прегърни земята", гласи една стара турска поговорка. През последните дни хиляди демонстранти в Истанбул изпитаха на свой гръб силата на полицейските палки, на сълзотворния газ и водните струи. Хилядолетният град изригна внезапно при дребен на пръв поглед протест за запазването на парка Гези и спирането на строежа на поредния мол. При нормални обстоятелства изсичането на няколко стотици дървета не би могло да се превърне в повод за изригване на масово гражданско недоволство в най-големите градове в страната. Горивото на бунта обаче са трупани в продължение на години напрежения в турското общество.

За разлика от европейските държави, в които стопанската криза продължава да мачка "малкия човек", да пришпорва безработицата и да ускорява обедняването, Турция е "икономически тигър", чийто растеж на БВП не е падал под 5 на сто през последните години. Високата скорост на турската икономика обаче не решава проблемите с неравномерното разпределение на богатствата и инвестициите, разширяването на пропастта между бедни и богати, между развити и изостанали региони.

Южната ни съседка вече 10 години се управлява от Партията на справедливостта и развитието с все по-твърда ръка. Режимът на Реджеп Тайп Ердоган, макар да определя себе си като мюсюлмански аналог на европейската християн-демокрация, бавно и полека превзема територии в полето на гражданските права и свободи. Последните ограничения върху продажбата, рекламата и консумацията на публични места на алкохол бе възприета от светските хора като прелюдия към

въвеждането на сух режим в духа на шариата

Властта на Ердоган във вътрешен план успешно изтласка военните, които държаха командните лостове по конституция, и премахна най-голямата заплаха, традиционно идваща от елитните офицерски кръгове. "Затягането на дисциплината" в Турция продължи с безпрецедентния брой хвърлени в затвора журналисти и общественици, повечето свързани с марксистката левица и кюрдските организации. Отстъпването на кемалистката опозиция и пословичната слабост на останалите демократични партии доведе до пълен монопол на Партията на справедливостта и развитие във властта и натрупването на умора сред хората от тяхното управление и все по-голямата им намеса в нравите и начина на живота в големите градове.

Заедно с перманентното политическо напрежение по оста "ислямисти - светски" Турция прихвана и други тежки главоболия на изток. Повече от две години страната е пряко потърпевша от войната в Сирия. Анкара прие на своя територия и се грижи вече за над 400 хиляди бежанци, които се очаква до края на годината да достигнат 1 милион. Освен колосалното финансово бреме човешкото море от клетници в граничните градове е източник на контрабанда, трафик на хора, брожения и тероризъм.

На 11 май се състоя най-смъртоносният атентат в историята на страната - две коли бомби в Рейханлъ убиха 52 души и раниха над 140. Властите наложиха пълно медийно затъмнение около разследването и обвиниха за покушението крайно лява групировка, която била наета от тайните служби на Башар Асад. Покрай сирийския конфликт

се възпали и кървавата драма с кюрдите

През последните месеци в източните провинции бяха извършени поредица от терористични актове и нападения над военни бази от партизани на Кюрдската работническа партия (ПКК). Проведените напоследък на тъмно преговори с намиращия се в затвора кюрдски лидер Абдула Йоджалан стигнаха до компромис за изтеглянето на партизаните извън страната и прекратяване на набезите и атентатите. И ако Турция се сблъсква с военни действия на границите си с Ирак и Сирия, то нищо оптимистично не се случва и откъм Кавказ, където се запазва перспективата за война между Грузия и Азербайджан, а видимо се засилва присъствието и на ислямските екстремисти. На прага на тежки конфликти по границите си, усилващи се бежански потоци и конфесионални разломи между сунити и шиити, Ердоган едва ли е смятал, че най-големите му ядове могат да дойдат от разглезената истанбулска интелигенция, която била скочила в защита на стотина дървета и изконното право да пие биричка в парка. Избухналият граждански пожар обаче промени залозите. След като истанбулските демонстранти постигнаха първата си победа, неминуемо ще пренасочат енергията си към свалянето на правителството. Важно е този път турският премиер да не подцени фатално гнева на хората, а да спре силовите действия и да влезе в диалог. За Ердоган е по-удачно да хвърли оставка и да отиде на предсрочни избори, ако протестната вълна го натисне. Най-рискованият сценарий е "турската пролет" да се излее в антиправителствени метежи в цялата страна, които пък да бъдат жестоко потушени от полицията. Ердоган може да избира между гръцки, български и египетски сценарий. В този случай определено примерът, по който Бойко Борисов сдаде властта и отиде на избори, е най-сполучливият. Всички останали пътища водят към допълнително насилие и отварят пътя към хаоса. /standartnews.com/