darikfinance.bg

Балонът при шистовия газ ще се спука в следващите 2 до 4 години

Бумът при шистовия газ, който помогна на САЩ да получи енергия на ниска цена, е балон, който скоро ще се пукне. Такова е становището на газов експерт и геолог, изразено пред EurActive. Дейвид Хюс прогнозира, че в рамките на две до четири години този балон на ниските цени ще се спука. Ако цените обаче се повишат достатъчно, ще е необходим по-дълъг период от време - 10 - 15 години, за да се разбере, че в сектора има балон.

Според Хюс тогава ще се сондира много по-нарядко. Снабдяването с газ ще може да се поддържа постоянно в по- дълъг хоризонт от време само ако цената е по-висока, което би следвало да се получи, тъй като извличането на ресурса оказва ефект върху околната среда.

Възможността да се добива шистов газ, с което цената на ресурса да поевтинее и за потребителите в Европа се превърна в доминираща тема на стария континент през последните години заради примера на САЩ в това отношение. Така например ако за индустриалните потребители в Европа природният газ е поскъпнал с 35%, то за конкурентите ив САЩ цената е спаднала с 66%. По аналогичен начин стои въпросът и с електроенергията, която за европейската индустрия е поскъпнала с 38%, докато за последните седем години в САЩ се наблюдава понижение средно с 4%.

Първоначалния бум на производството на шистов газ доведе до драматично намаление на цената на ресурса от $ 13.50 за хиляда куб. метър. през 2008 година до $ 2 за хиляда куб. метър през миналата година. Това даде тласък на американската индустрия, но пък се отрази в нетна загуба за газовите компании, които извличат ресурса и понесоха $ 9.3 млрд. загуби за 2012-та година.

"Ние губим ризата от гърба си", оплака се публично през юли миналата година Рекс Тилерсон, главен изпълнителен директор на ExxonMobil.

В момента цените се движат около $ 4 за хил. куб. метра газ въпреки непрестанно увеличаващите се количества суровина, които се доставят на пазара. Дори и най-богатите находища обаче се изчерпват бързо.

Една от причините за това индустрията по добив на шистов газ да се развива по този бурен начин, е в икономическата логика. Инвеститорите нямат друг избор, освен да насочват средства към добив. В противен случай губят от това, че са сключили ангажимент към получените концесии на земя, които са им коствали по $ 25 хил. на акър. По последни данни в САЩ има 65 хил. кладенеца за добив на природен газ.

След като инвеститорите извършат сондажи, те започват да извличат суровината незабавно, за да си гарантират паричен поток от дейността, дори и това да не им носи печалби. Очакванията на специалистите са, че предстои спад на производството с около 60- 90% зара ди неустойчивостта на този модел.

Междувременно има заразени от този модел и в Европа. Полша, Дания и Великобритания се надяват да започнат добив на шистов газ и да се появят на пазара през 2018 - 2020-та година, коментира Лаура Пармиджани от Френския институт за международни отношения. Европейската комисия също подкрепя инициативи, които да доведат до осигуряването на източници на енергия, които са устойчиви и ефективни от гледна точка на разходите.

Въпреки това е съмнително, че сценарият, по който се разви шистовата революция в САЩ би могъл да се повтори и на стария континент. От една страна затруднения в тази насока оказват размерите на потенциалните находища, по-трудната им достъпност от гледна точка на геологията, което би направило извличането на суровината скъпо. Не на последно място пречки създава и близостта на находищата до урбанизирани територии. Всичко това основание да се заключи, че ефектът от добив на шистов газ в Европа няма да бъде така трансформиращ сектора и икономиката, както това се случи в САЩ. Въпреки това би имало позитиви, тъй като ще се помогне на някои страни да ограничат зависимостта си от внос на природен газ.