Ройтерс: От покрайнините на Европа Румъния и България търсят одобрение от ЕС

В своята реч пред високопоставени чиновници в Люксембург през 2005 година тогавашният български премиер възхваляваше добродетелите на членството в ЕС и обяви, че страната му е готова да заеме своето място в центъра на континента.

"България се завръща политически в семейството на европейските нации, към което винаги е принадлежала", обяви Симеон Сакскобургготски, когато България и Румъния подписаха документите, които ги доведоха в ЕС две години по-късно – през 2007 година.

Реториката беше съвършена, отговаряща на събитието и искрена, тъй като спомените от съветското влияние все още са пресни в умовете на повечето българи и особено на Сакскобургготски, детето-цар на страната преди премахването на монархията през 1946 година.

Но осем години след този оптимистичен пролетен ден в Люксембург и докато разделената България се подготвя за парламентарни избори на 12 май, пропастта между някогашните очаквания от членството в ЕС и ежедневната реалност се увеличава, коментира агенция Ройтерс.

Вместо да се почувстват приети в центъра на Европа, България и Румъния се отказват на края на дебата, като често техните партньори от ЕС поставят под въпрос решимостта на двете страни да наложат върховенството на закона и да се справят с корупцията, организираната престъпност и нелегалната имиграция.

Членството не донесе еднопосочен билет към демократичната стабилност, икономическия ръст и по-големи възможности за всички. Дипломати от другите страни членки често тихо поставят под съмнение доколко е било разумно двете държави да бъдат допуснати в европейския блок.

"ЕС беше смятан за някаква златна дъга на хоризонта", казва Аманда Пол, експерт по въпросите на Източна Европа в Европейския център за политика, коментирайки очакванията на румънците и българите преди членството. "Като цяло мисля, че както румънците, така и българите се възползваха от членството, но те все още имат значителни демократични дефицити, те трябва да гледат първо към страната си, а не към Брюксел. Те трябва да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, отколкото от институциите на ЕС и от това, което ЕС е могъл да направи за тях", допълва Пол.

Независимо дали живеят в родината си в югоизточната периферия на Европа или работят в Брюксел, румънците и българите имат все по-силно усещане за изолация. Макар доходите на глава от населението да нарастват стабилно, с около 30% между 2006 и 2011 г. за двете страни по данни на МВФ, и повишените възможности да пътуват и да работят в Европа, все още няма усещане за пълна интеграция в съюза от европейски държави.

България и Румъния остават извън Шенген, споразумението, което позволява свободното движение на граждани в 26 европейски страни, а плановете за присъединяване към еврозоната в близко бъдеще са замразени. В случаите, когато някоя от двете страни участва в дискусия в рамките на дебати в ЕС, твърде често той се отнася за това дали изпълняват целите за засилване на съдебната им система или дали правят достатъчно в борбата с контрабандата и ограничаването на притока на имигранти от по-далечния изток.

"Ние сме граждани втора класа на съюза и сме изключени от големите решения, вземани в Брюксел", казва 64-годишният инженер Йон Мичиу, който живее в Букурещ. "Нашите политици са некомпетентни и не се бориха в последните шест години за това Румъния да има по-значителен глас", допълва той. На срещите на върха на ЕС лидерите на България и Румъния имат същата възможност да говорят, както всички други държавни и правителствени ръководители и често се възползват от нея. Но що се отнася до вземането на решения, особено в последните три години на икономическа криза, София и Букурещ нямат почти никакво присъствие.

"Виждаме две страни, които трябва да вложат значителен преговорен капитал и готовност по ключови въпроси за тях като членството в Шенген", казва дипломат от ЕС, запознат с работата с двете страни, който вижда ограниченото им влияние. "Макар че със сигурност работят усилено, това просто им оставя малко поле за маневри", допълва той. Друго препятствие, пред което са изправени, е осигуряването на опитни служители, които да ръководят дипломатическите им усилия. Като най-новите държави членки в 27-членния ЕС, поне до присъединяването на Хърватия през юли, е необходимо време за генерирането на критична маса и влияние на срещите, не само на ниво посланици, а на всички нива на бюрокрацията и по многобройните политики, които дипломатите ръководят.

"Когато става дума за вземане на големи решения, това е игра за големи момчета, които са достатъчно агресивни да управляват тесния кръг, който взема решения", казва друг дипломат от по-стара европейска сила. Като пример те посочват преговорите по-рано тази година относно дългосрочния бюджет от 1 трилион евро на ЕС, голяма част от който отива за фондове за развитие на по-бедните държави членки на ЕС, което го прави от изключителна важност за България и Румъния. "Що се отнася до бюджета, България и Румъния получиха само трохи", казва дипломат, изразявайки съжаление от липсата на влияние на двете страни. Представители и на България и Румъния обаче твърдят, че техният глас винаги се чува по време на дискусиите в ЕС и питат защо са третирани като втора класа граждани във връзка с Шенген, може би най-голямото им разочарование.

На изборите в неделя в България дясноцентристката партия, водена от бившия премиер Бойко Борисов, се очаква да излезе начело, въпреки че вероятно няма да има достатъчно гласове, за да сформира самостоятелно правителство и заяви, че няма да участва в коалиция. Това предполага допълнителна политическа несигурност в страната и подвига съмнения относно икономическата й програма, а това ще заглуши още повече гласа й в Брюксел."Ние ефективно се справяме със страна от Дивия запад", заяви представител на ЕС, отговарящ за Източна Европа, изразявайки съмнения в способността на България да прилага законите и да живее според демократични норми.

Според представителя на ЕС, който свива рамене, сякаш иска да каже "какво можем да направим?", е невъзможно да се върне назад историята преди приемането на България и Румъния в ЕС. Другите страни трябва да приемат реалността и да я накарат да работи, колкото и трудно да е това, смята той. Според Кармен Поп, 32-годишна собственичка на малък румънски ресторант в Букурещ, членството в ЕС е нож с две остриета. То й позволило да работи в столицата на Европа и да праща пари на родителите си. Но е далеч от идеалния свят. "Предимствата на общността на ЕС не са за румънците", казва тя с разочарование в гласа. "Ти си част от общността, но не можеш да работиш като другите европейци. Ние винаги носим етикета румънец или българин", допълва Кармен./darikfinance.bg/