Краят на европейската мечта на България

След 40 години комунизъм и повече от 15 години болезнен преход към демокрация българите се надяваха, че присъединяването на страната им към Европейския съюз през 2007 г. ще отбележи началото на нова ера на просперитет и стабилност в страната. Но това не се случи.

България, която продължава да е най-бедната държава в ЕС, се готви за предсрочните парламентарни избори на 12 май в тежка атмосфера на напрежение, пише Le Monde.

Оставката на 20 февруари на дясноцентристкия премиер, Бойко Борисов, силната личност на страната, не беше достатъчна да успокои политическата и социална криза, най-сериозната в България от 90-те години на миналия век.

"Българската демокрация боледува", предупреди на 30 април служебният премиер Марин Райков, а дясноцентристкият президент Росен Плевнелиев открито изрази опасение от "трайна дестабилизация" след изборите.

Каква е политическата ситуация в навечерието на изборите? Оставката на Борисов след масови и редовни демонстрации срещу високите цени на тока през зимата, завари наблюдателите неподготвени. Авторитарният стил на премиера не позволяваше да се мисли, че той ще отстъпи пред натиска на улицата.

Борисов бързо обяви намерението си да увеличи аванса на партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) до изборите. Но прогнозите не дават яснота, кой ще спечели: ГЕРБ има 20-25% от гласовете и е следвана плътно от бившите комунисти - Българската социалистическа партия (БСП), водена от Сергей Станишев, който не иска поста министър-председател.

Вариантът ГЕРБ и БСП да управляват заедно е изключен, като заплахата от криза в управлението след изборите, допълва социалното безредие.

Три други партии могат да прехвърлят границата от 4% за влизане в парламента. Това са Движение за права и свободи, крайнодясната Атака и дясноцентристка България на гражданите, водена от бившия еврокомисар Меглена Кунева .

Какви могат да бъдат последствията от "скандала с подслушванията"? Още несигурност: от средата на април, кампанията е фокусирана върху скандала, който може да струва победата на Бойко Борисов. В края на март лидерът на социалистите Сергей Станишев даде на прокуратурата анонимен доклад, според който президентът Росен Плевнелиев, е бил подслушван по време на формирането на временното правителство, назначено след оставката на Борисов. Списъкът на подслушваните постепенно се увеличи, включвайки политици от всички партии, бизнесмени и дори самия Борисов.

Скандалът вече струва няколко пункта от преднината на ГЕРБ, но засега води до увеличаване на дела на колебаещите се – около 25%, а не налива вода в мелницата на БСП.

Високите цени на електроенергията също остават част от предизборния дебат. Повишаването им през лятото на 2012 г. се усети силно през зимата.

Временното правителство поиска от Европейската комисия да проведе независимо проучване, а българското правосъдие отвори няколко разследвания срещу компаниите в сектора.

"Хората, които бяха излезли по улиците не са нито глупави, нито забравени", предупреди ръководителят на временното правителство, дипломатът Марин Райков.

Публичните финанси в България са стабилни, но заплатите са замръзнали през последните 4 години, безработицата расте и всичко това въобще не отговаря на очакванията на българите след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г.

Към това трябва да добавим и дискредитирането на политиците след случаите на незаконно подслушване. А през 2009 г. Бойко Борисов спечели властта именно с обещания да се пребори с корупцията и организираната престъпност.

В този контекст, протестите също са проява, надхвърляща рамките на цените на електроенергията и дори на бедността. Много от протестиращите издигнаха лозунги срещу политиките на икономии, много подобни на тези в Западна Европа.

Дали изборите ще бъдат честни? Това е въпрос, който традиционно се появява за всички избори в България: купуването на гласове. Практиката, която засяга най-много ромите, чиито вот може да се купи и за 10 евро на човек.

Според оценки на неправителствената организация Transparency International, между 12% и 14% от гласовете в изборите, проведени след 2003 г. в България са били купени или "контролирани".

Още преди изборите на 12 май в медийните репортажи се появяват доказателства за връщане на тези практики. Тази година, броят на наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа - който беше само 21 на общинските и президентските избори през 2011 г. - ще се увеличи до 242.

/darikfinance.bg/