Българските политици - безпомощни имитатори

БСП срещу ГЕРБ. Социологическите проучвания показват по-голяма подкрепа за партията на Борисов, но тя вероятно няма да е достатъчна за чиста победа на изборите на 12 май. В същото време икономиката на страната е в затруднено положение, а нито една от двете партии не планира нищо, което може съществено да промени ситуацията.

По подобен начин стояха нещата преди изборите в Италия. И е много вероятно след изборите в България ситуацията да се развие в същата посока, като третата по големина икономика в еврозоната.

Бъдещият италиански премиер Енрико Лета е без съмнение един стабилен, почтен технократ с добри намерения. Той дори имаше смелостта да заяви, че ще иницира дискусия по отношение на строгите икономии в Европа.

Но в същото време той определено не е човек на радикалната промяна. Лета е израснал в Страсбург, пише докторат за правото в ЕС. И всъщност в много отношения прилича на предшественика си на поста – Марио Монти, срещу когото без съмнение италианците гласуваха на последните избори.

Италия е в икономическа криза и има огромен държавен дълг. Но ако погледнем цялостно на позицията на страната, се вижда, че тя съвсем не е нестабилна. Според скорошно проучване на Европейската централна банка средното благосъстояние на италианското домакинство възлиза на 275 000 евро, сравнени със 195 000 евро в Германия.

Частният дълг на италианците е по-нисък, отколкото този в Холандия, Франция, САЩ, Великобритания или Япония. Международната инвестиционна позиция на Италия е близо до баланса. Хазната има първичен излишък от 2.5% от БВП. А лихвите по средносрочните италиански облигации в момента са близки до рекордно ниски нива. В същото време делът на публичния дълг е стабилен - около 120% от БВП.

Истината е, че Италия може да си позволи мерки за стимулиране на икономиката и дори това да изостави еврото като валута. Но нито един от тези два хода не може да реши проблема с високия публичен дълг, плащанията, по който изпразват италианската хазна.

Каква е ситуацията в България. Държавният дълг по последни данни на министерството на финансите възлиза към края на март на 16.8% от БВП или 6 884.8 млн. евро. Фискалната позиция на страната е стабилна с дефицит под 1%, а лихвите по българския дълг са на ниски нива.

Проблемите на българската икономика са свързани с два фактора, които липсват в Италия – бедността на населението и огромния частен дълг, който възлизан на около 200% от БВП.

Нито един от тези проблеми не може да бъде решен със социални разходи или с икономии. Истината е, че България определено не се нуждае от повече икономии. Т. нар. политика на фискални ограничения, провеждана от бившия министър на финансите Симеон Дянков реално може да се окачестви като отказ от политика. В резултат нито един от основните проблеми на българската икономика, заварени от ГЕРБ, не намери решение. Безработицата скочи до над 12%, като през последните 4 години са загубени около половин милион работни места. Инвестициите рязко се свиха, като едва през миналата година се забелязва минимална възходящата корекция на брутното капиталообразуване. За периода темпът на растеж на икономиката така и не може да надхвърли 2%, а това е нивото, необходимо за започне да намалява безработицата в страната. За тази 2013 г. правителството прогнозира ръст на БВП с 1%.

На този фон фискалната стабилност на държавата изглежда като проява на безхаберие от политиците. А последните фискални прогнози на служебното правителство предвиждат още по-големи съкращения на разходите.

България лекува икономическите си проблеми с лекарството, предписано на еврозоната. Но това е лекарство за висок публичен дълг и дефицит. Лекарство, което има драматични негативни последствия върху икономиката на валутния съюз, преминаваща в момента през втората си рецесия от началото на финансовата криза през 2008 г.

Фискалните икономии не водят до растеж, точно обратното. Това може да потвърди всеки икономист, освен ако не се казва Симеон Дянков. Понякога те са необходими, когато нивата на държавния дълг са твърде високи, но това не е диагнозата на българската икономика.

Още от времето на СССР и СИВ, българската политика проявява един и същ дефект. Тя имитира Големия брат, независимо дали от подобен подход има полза или не. Така преходът в България се превърна в модел на този в Русия. И двете страни на практика фалираха в края на 90-те години на XX век, но с тази разлика, че сметката на Русия платиха чуждите инвеститори, а на България – обикновените хора.

Сега политиците и от ляво и от дясно правят абсолютно същото, но имитират Европейския съюз. Фискалните ограничения изглеждат разумни в Италия, при дълг от над 2 трлн. евро. В България те са пример за напълно погрешна политика, сметката за която отново плащат обикновените хора.

Това, от което се нуждае българската икономика, са стимули, реформи и инвестиции. Държавните инвестиции могат да привличат многократно по-голям частен капитал, когато се правят на пазарен принцип, а не с презумпцията за политическо финансиране. Българската икономика не трябва да разчита само на европейските фондове, защото парите отпускани от тях са твърде малко - под 5% от БВП. Но за тази година българската държава не планира големи капиталови разходи за нови проекти, вместо това предвижда ръст на безработицата над 13%. Вътрешния пазар е в криза, а кредитирането е затруднено от високия дял на проблемните заеми от над 22%. Само решителната намеса на държавата може да промени нещата, но това означава пълна промяна на икономическата политика. /darikfinance.bg/