ГЕРБ трупа, БСП губи подкрепа

Улицата може да събере 14% на вота, Кунева пред изпадане от мача

Снимка: DnesPlus.bg

Проф. Михаил Константинов: ГЕРБ води БСП с между 15 и 25 депутати

София. Ако говорим за депутати, ГЕРБ в момента води с между 15 и 25 депутати БСП. Колко са точно, никой не знае. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” математикът проф. Михаил Константинов, бивш председател на Съвета на директорите на „Информационно обслужване” и бивш член на ЦИК. „Това е така във всички агенции, дори и тези, които дават паритет. Ще дам пример. Представете си, че резултатът е 26% на 20% и една агенция измери това. Това е почти истинският резултат. Обаче 3 процентни пункта се приемат за нормално нагоре и надолу. И ако аз искам да играя за БСП, например, намалявам на ГЕРБ 3 процентни пункта и стават 23. На другите вдигам 3%, защото това е в рамките на т. нар. грешка допустима и те стават 23. И аз с чиста социологическа съвест заявявам „тези са по 23”. Но всъщност разликата между тях е 6%”, посочи проф. Константинов. „Тези, които в момента дават паритет на двете партии, даваха същия паритет през 2009 година преди изборите на 5 юли. Тогава резултатът беше 2.5 към 1 – ГЕРБ към БСП. Гласовете им бяха 2.5 към 1, а тези агенции го даваха почти 1 към 1. Така че нека да бъдем по-скромни и като знаем какви сме ги правили навремето, да сме по-умерени”, добави проф. Михаил Константинов.

Мария КАЛОЯНОВА, FocusNews

Разликата между ГЕРБ и БСП се увеличава. Партията на Бойко Борисов е натрупала още 2,5% преднина пред червените от януари досега. Това сочат данни от проучване на Алфа рисърч, проведено от 22 до 27 март, което не е платено от възложител. Малко преди старта на предизборната кампания електоралната битка между двете основни политически сили остава в полза на доскорошните управляващи – 21.9% за ГЕРБ срещу 17.4% за БСП. Партията на Сергей Станишев бележи спад с 1.5% спрямо януари (до 17.4%), като мобилизира твърдите си симпатизанти, но не успява да прибави нови.

Най-силен ръст бележи Атака – от 1.9% на 5.5%. ДПС запазва в общи линии позициите си (4.8%). Тенденцията обаче е на спад в подкрепата му спрямо парламентарните избори през 2009г. Движение България на гражданите също губи привърженици (от 5.6% на 3.9%), но има сериозни шансове да бъде петата партия в 42-то Народно събрание. Две политически сили – ДСБ-Единство (1.8%) и НФСБ (1.6%) на създателя на СКАТ Валери Симеонов са с най-голям потенциал да атакуват 4%-та бариера, особено при по-ниска избирателна активност. Хипотетична партия на всички протестиращи събира 14% желание за подкрепа, но тези гласове не са консолидирани и не се насочват към определен политически субект. 28% все още не са решили дали и за кого да гласуват, а това може да предизвика редица изненади по време на кампанията.

Въпреки утихването на протестите в страната и появилите се разцепления в редиците на гражданските движения, българското общество запазва значим протестен потенциал. 55% от анкетираните одобряват изцяло “гласа на улицата”, 38% - частично. 36% декларират готовност да излязат на протест. Внушително мнозинство от 92% застава зад искания с икономическа насоченост. Много по-нисък (20%) е делът на онези, които подкрепят разнопосочните политически искания. Респективно, протестни партии, които поставиха в центъра на посланията си икономическите проблеми, отбелязват електорален ръст през последните месеци, за разлика от онези, които заложиха на чисто политически акценти.

Усилията на президента по съставянето на служебното правителство и нормализирането на ситуацията се оценяват позитивно. Към момента Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик (32% положителни оценки срещу едва 19% отрицателни), запазвайки позициите си отпреди политическата криза. Разпуснатото 41-во Народно събрание си отива с 9% одобрение и 60% неодобрение за цялостната си дейност. Служебният министър-председател Марин Райков е слабо познат. Мнозинството от хората нямат мнение за дейността му. Сред останалите положителните оценки преобладават в съотношение 2:1 над отрицателните (17%: 9%).

Така, ако изборите бяха днес, при около 55-57% избирателна активност (3 млн.500-600 хил.) ГЕРБ би могъл да достигне около 35-38% от действителните гласове, БСП – около 30%, Атака и ДПС по около 10%, а ДБГ – 4-5%. От това, дали и други политически сили ще преминат бариерата и съответно, какъв ще бъде „бонусът” от преразпределението на гласовете на останалите под чертата партии, ще зависи каква коалиция ще се формира и до колко устойчиво би било следващото управление и парламент. За разлика от предишни избори обаче, когато имаше вълна на надежда към новите партии и кампанията не беше от водещо значение, сега точно тя ще е определяща както за позициите на големите, така и на по-малките политически сили, твърдят от Алфа Рисърч. /DartsNews/