Българските имигранти скараха германските политици

44% от българите живеят в лишения, а поляците не искат в еврозоната

majzel.blogspot.com.au

ЕK: 44% от българите живеят в лишения

/КРОСС/ Европейската комисия определя нивата на бедност у нас като тревожни. В България пет пъти повече хора от средното за Европейския съюз търпят сериозни материални лишения, гласи представен днес анализ на социалната ситуация в ЕС, в който има специален раздел за нашата страна. Крайните мерки за икономии са подобрили значително бюджетните позиции, но на цената на растящо социално недоволство, пише в частта за България, съобщи БНР.

Еврокомисията отбелязва още, че масовите протести, довели до оставка на правителството, били предизвикани от необичайно високите сметки за електричество, което е един от основните разходи за българските семейства. 85% от месечните доходи на домакинствата отиват за покриването на основни нужни, 44% от хората у нас търпят сериозни материални лишения, пише още в анализа.

България е най-бедната страна в Европейския съюз - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските. Заедно с Италия, Испания, Гърция и Кипър България е и сред страните, в които младежката безработица надхвърля над 20%. В края на миналата година у нас е регистриран вторият най-голям спад на заетостта като цяло. В същото време сме на първо място по несъответствие между квалификацията и уменията на търсещите работа и нуждите на пазара на труда.

Негативната картина допълват и неблагоприятните демографски тенденции. Продължителността на живота на жените у нас е най-ниската в Евросъюза - 78 години при средни над 83. Мъжете живеят до 71 години, което е третата най-ниска продължителност на живота.

"Стандарт енд пуърс": Размерът на БВП на еврозоната през 2013г. ще падне с 0,5%

Брюксел. Международната рейтингова агенция „Стандарт енд пуърс” понижи прогнозите си за размера на брутния вътрешен продукт на еврозоната през 2013г. от очакваните по-рано 0,1% на 0,5%, предаде Интерфакс.

„Има причини да вярваме, че паричната политика на еврозоната вече не е в състояние частично да компенсира затрудненията, свързани със строгите бюджетни икономии”, коментират от агенцията.

Политическият спор във връзка с имиграцията от Източна Европа към Германия се задълбочава, коментира Westdeutsche Allgemeine Zeitung.

Моника Дюкер от партията на Зелените обвини вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих в популизъм.

Фридрих поставя европейската интеграция под въпрос, с желанието си да сложи ограничения пред имиграцията, смята Дюкер, цитиран от агенция "Фокус".

По-рано министърът поиска от общините да засилят контрола върху измамите със социални помощи, извършвани от имигранти, и да приложат изселване от страната като наказателна мярка.

Лидерът на парламентарната група на Християндемократическия съюз Карл-Йозеф Лауман настоя за споразумение в Брюксел, за да може да бъде забранено повторно влизане в Германия на лица, които са извършили измами със социални помощи.

"Премахването на ограниченията за движение на гражданите на ЕС не означава, че те ще имат свободата да дойдат в Германия само заради социалните ни блага", коментира Лауман.

Броят на имигрантите от България и Румъния, повечето от които роми- се е увеличил в Дуисбург от края на 2011 г. до март 2013 г. от 4 656 на 6 500 души. В Дортмунд броят им се е повишил от 2 341 на 3 000 души.

От 2006 г. до края на 2011 г. броят на българските и румънските граждани в Северен Рейн-Вестфалия почти се е утроил от около 18 000 до 47 000 души-с голям брой нерегистрирани случаи./DarikFinance/

Поляците не искат в еврозоната

62% от поляците не искат страната им да се присъедини към еврозоната, предаде АФП. Едва 31 % от поляците биха искали страната им да влезе във валутния съюз, докато 6 % не изразяват мнение по този въпрос, сочи проучване на общественото мнение от 22 март.

Въпреки че Варшава се опитва да приведе полската икономика в съответствие с критериите от Маастрихтския договор, тя не бърза да замени националната валута с еврото.

В началото на февруари центристкият президент на страната Бронислав Коморовски заяви, че държавата с 38-милионно население - най-голямата централноевропейска икономика - трябва да вземе решение за присъединяване към еврозоната след 2015 г., докато неговият съюзник, премиерът Доналд Туск настоя, че решение по въпроса трябва да се вземе "в близките месеци".

Туск още през декември миналата година предупреди, че страната е изправена пред дилемата, дали иска да бъде част от сърцето на Европа, т.е. от ЕС с неговата икономическа и финансова ос и обща валута, или да остане в периферията със собствената си валута. "В следващите месеци Полша трябва да определи линията си, в противен случай ще изпуснем влака", заяви тогава полският премиер.

Варшава на два пъти вече отлага качването на този влак: първо трябваше да въведе еврото през 2009 г., а след това и през 2011-а.

Междувременно полските синдикати провеждат всеобща стачка във воеводство Шльонск, в южната част на страната. В акцията участват около 100 000 работници. “Тази стачка е началото на действия за промяна на социалната и икономическата политика на правителството. Ние очакваме да започнем нов кръг от преговори”, каза ръководителят на профсъюза “Август-80" Богуслав Зентек.

Инициаторите на стачката представиха на правителството редица искания. Те настояват за данъчни стимули за бизнеса по време на престой, обезщетение за предприятията, засегнати от задълженията на Полша по ограничаване на емисиите в атмосферата, отказ от реформа на здравеопазването и прехвърлянето на училищата към общинско финансиране./DartsNews/