България избра българите да пострадат, Русия чужденците, а Кипър?

Кипър – твърде малък, за да фалира?

/DarikFinance/ "Точно когато си мислят, че са достигнали дъното, те продължават да копаят". Това бяха думите на посланика на САЩ в България, казани по време на политическите сътресения, които в крайна сметка тласнаха страната по спиралата на хиперинфлацията в края на 90-те години на XX век.

Тогава управителят на българската централна банка Любомир Филипов беше категоричен, че няма да позволи фалита на държавата. Правителството беше загубило доверието на пазарите, че може да изпълни задължения по дълга си, но имаше независима централна банка.

България беше изправена пред избор или да банкрутира или да изплати изтичащите облигации. За разлика от Русия, която избра първата възможност през 1998 г., България монетизира плащанията по дълга си, предизвиквайки хиперинфлация.

Икономическият хаос в крайна сметка доведе до валутен борд в страната. Това е урок за съвременните парични теоретици, които вярват, че правителствата с независими централни банки не могат да фалират.

Историята показва, че когато правителствата имат дългови проблеми, те трябва да избират върху кого ще прехвърлят тежестта на плащанията. Руснаците избраха потърпевшите да са няколко големи хедж фонда, водени от Дейвид Тепър и останалата част от кредиторите, много от които бяха чужденци. България избра да пострада местното население чрез хиперинфлация.

Ситуацията в Кипър е подобна и се развива много бързо. Местният парламент отхвърли схемата, предложена от ЕС. Това е промяна на играта. Точно, когато си мислехме, че Кипър е достигнал дъното, той продължава да копае.

Вероятно правителството в Никозия има план "Б" - т.е., спасяване с руски пари. Реално, еднократен данък от 6-10% върху депозитите изглежда като добър избор за вложителите, на фона на алтернативата - страната да напусне еврозоната. А примерът на Кипър твърде лесно може да бъде последван от Гърция и други държави във валутния съюз.

Цялата тази история може да се превърне в повратна точка за проекта на еврото – един експеримент, започнат от Германия и Северна Европа.

План "Б" може и да е нещо като принудителното преобразуване на банкови депозити в Аржентина в облигации или т. нар. BONEX през 80-те години на XX век.

Въпросните книжа трябваше да компенсират вложителите в аржентинските банки. Те се търгуваха на цени от едва 20-25% от номиналната им стойност, но се считаха за сравнително нискорискови и бяха изплатени от държавата.

Много от тях бяха закупени от чуждестранни инвеститори по дисконтираната стойност и след това използвани по номинални цени за придобиване на дялове в приватизираните публични дружества в Аржентина.

Финансовите ресурси, необходими за решаване на проблемите на Кипър, са сравнително малки. Сама по себе си евентуална неплатежоспособност на страната едва ли е причина за тревоги в Европа. Но ситуацията на острова е резултат от много по-големи проблеми, засягащи цялата еврозона. /Wallstreetpit/