Защо спасяването на Кипър уплаши пазарите

S&P: Възможен е социален взрив в Европа
Гледай Кипър, мисли за Испания и Италия

Снимка: (The Epoch Times)(Courtesy of The British Museum)

After The Banksters Steal Money From Bank Accounts In Cyprus They Will Start Doing It EVERYWHERE

Гледай Кипър, мисли за Испания и Италия

Закъсали в обслужването на дългове страни като Испания и Италия биха могли да си помогнат сами, а не да разчитат основно на спасителни планове от останалите страни-членки на Европейския съюз. Пример за това дава случилото се с Кипър, където държавата ще национализира до 10% от спестяванията на хората в банки, за да събере € 5.8 млрд. през тази година. С тези пари ще се допълни зейналия дефицит до необходимите близо € 17 млрд. за рекапитализиране на банките, след като Европа прати чек само за € 10 млрд.

Според германския Handelsblatt подобно посягане върху богатството на хората в страни като Испания и Италия би могло да помогне в борбата с кризата и след като веднъж мярката е била прилагана с Кипър, нищо не пречи да се помисли за подобна възможност и другаде, където се разгори дълговия пожар.

Изданието базира прогнозата си на относително по-голямото богатство, което имат частните субекти в тези страни под формата на депозити, имоти, бизнес. Статистиките показват, че в Италия средно се падат по € 164 хил. богатство на човек, докато в Австрия съотношението е € 76 хил. евро нетно благосъстояние. В Кипър пък нетните активи на възрастен гражданин (в които влизат стойността на недвижимите имоти без дълга) възлизат на € 87 хил., докато за средния германец са € 135 хил. В Италия нетните активи в частни ръце са остойностени на 173% от Брутния вътрешен продукт на страната, докато в Германия тази пропорция е 124% от БВП.

Данните показват, че в държавите от периферията на еврозоната нетното благосъстояние на хората е дори по-добро, отколкото в някои държави в центъра. Тези статистики показват, че някои държави са по-подходящи за налагането на подобен на кипърския еднократен данък върху богатите. Така например налагане на 15% данък върху финансовите активи би бил достатъчен на италианското правителство да сведе държавния дълг на ниво под 100% от БВП, анализира главния икономист на Commerzbank Йорг Кремер пред Handelsblatt.

Ето защо случаят с Кипър ще бъде тест за европейските архитекти на спасителни планове как да продължат да борят дълговата криза занапред.

S&P: Възможен е социален взрив в Европа

Берлин, Германия /КРОСС/ Високото ниво на безработица в Испания, Италия, Португалия и Франция може да създаде "взривоопасна" социална ситуация в тези страни. Това прогнозира международната рейтингова агенция "Standard & Poor's" (S&P).

"За провеждането на политика на икономии е необходим социален консенсус. Високото ниво на безработицата обаче по никакъв начин не способства за това", заявява в интервю за германски медии ръководителят на местния клон на "S&P" Торстен Хинрихс. По неговите думи, гражданите на Испания и Португалия са доказали, че могат да приемат някои жестоки мерки в социалната сфера, но само "ако това не продължава твърде дълго".

Представителят на S&P също така изразил и опасението си, че новото правителство на Италия може да се окаже не достатъчно силно, за да проведе реформите, които са необходими за укрепването на икономическия ръст на страната. /КРОСС/

Защо спасяването на Кипър уплаши пазарите

Спасяването на Кипър, обявено през уикенда, което включва спорен налог върху банковите депозити, предизвика значителна несигурност на глобалните пазари, пише MarketWatch.

Съгласно спасителната сделка, постигната в събота, международните кредитори се съгласиха да предоставят 10 млрд. евро на страната. В замяна, Кипър планира да продаде държавни активи, да повиши корпоративните данъчни ставки и да наложи данък върху лихвата, натрупана в кипърски банки. Но най-скандалното в този пакет е изискването за еднократен налог върху депозитите във всички кипърски банки.

Според плана, вложителите със сметки на стойност повече от 100 000 евро, ще бъдат обложени с данък от 9.9%, а тези с по-малки депозити, с 6.75%. В замяна те ще получат акции от кипърските банки.

За първи път от началото на кризата в еврозоната вложителите ще бъдат принудени да споделят част от загубите на банковата система.

За инвеститорите подобна възможност е "шокираща". Още по-шокиращо е, че вложителите ще станат по принуда акционери в банките.

Според анализаторите този ход ще засили руското влияние в кипърската финансова система, която през последните години се използваше като данъчно убежище от гражданите на Русия.

Според Barclays Capital нерезиденти притежават около 40% от депозитите в Кипър, като поне 30% от тези средства са вложени от руснаци и от жители на други страни извън еврозоната.

Съществуват и сериозни подозрения, че кипърската банкова система се използва за пране на пари, посочват от Barclays.

Morgan Stanley от своя страна заяви, че Европейската централна банка "изглежда все по-добре подготвена да ограничава разпространението на кризата", но начинът на спасяване на Кипър, може да доведе до "поевтиняване на акциите в близко бъдеще."

Според Nomura Securities има значителна несигурност в краткосрочен план за това дали парламентът на страната ще ратифицира плана. Ако това не стане Кипър може да бъде принуден да излезе от еврозоната.