Ройтерс: Резултата от българският вот за ядрена централа удар по премиера Борисов

Снимка: КРОСС

Един забравен референдум

Във връзка с подготовката и провеждането на референдумът за атомната електроцентрала в Белене, в медиите у нас масово се разпространява твърдението, че в България са провеждани три национални референдума: през 1922, 1946 и 1971 г. В нито един анализ не бе посочен първият в българската история референдум от 1874 г., свързан с борбата на българския народ за самостоятелно развитие.

Както е известно, на 28 февруари 1870 г. със султански ферман се санкционира създаването на Българската екзархия. Екзархията не е просто българска религиозна институция. Тя е форма на културна автономия на българския народ, защото към създадените български общини започват да функционират църкви, училища, читалища, спортни клубове и дори здравни заведения. [...]

Значението на първият в българската история референдум е огромно, защото той формира и утвърждава в международен план представите за границите на българската нация. Именно поради тази причина Конференцията на Великите сили в Цариград през 1877 г. и Санстефанският мирен договор от 1878 г. потвърждават възстановяването на българската държава в границите на Българската екзархия. [...]

* Това гласуване се разглежда като голям тест за правителството преди изборите през юли тази година

* Първи референдум след падането на комунизма през 1989 година

* Избирателите искат атомна електроцентрала, НО ниската избирателна активност обезсилва резултата

Автор: Цветелина Цолова

Българите подкрепят изграждането на атомна електроцентрала показва резултата от референдума в неделя, резултата е удар по министър-председателя Бойко Борисов, който се отказа от стартирането на няколко милиардния проект, но избирателната активност не е достатъчно, за да се отмени решението на правителството.

Около 60 на сто гласуваха с ДА за посторояването на 2000-мегаватова централа в Белене на река Дунав, а 40% се противопоставиха, показват данни на Gallup International и Алфа Рисърч от EXIT POOL. Избирателната активност е била около 20%.

Първият референдум в страната след падането на комунизма показа, че политиката на Борисов е отчуждилa много от гласоподавателите в най-бедната страна членка на Европейския съюз и осложни кампанията му за изборите през юли, твърдят анализатори.

Екзит резултатите за избирателната активност показват избирателна активност между 20.2 и 21.8%, доста под необходимите 60% избирателна активност.

Но според правилата за гласуване, ако повече от 20% от имащите право на глас са упражнили своето право на глас и повече от половината от тях са гласували в полза, въпросът ще бъде изпратен в парламента, където Борисов и неговата партия ГЕРБ имат финалната дума.

Борисов заяви, че ако избирателната активност е достатъчна за да бъде изпратен въпросът Белене за обсъждане в парламента, ГЕРБ ще отхвърли проекта отново.

"Резултатът ясно оказва натиск върху правителството. Ниската избирателна активност обаче показва, че няма ясни победителите и всички партии ще бъдат изправени пред сериозна безизходица след изборите през юли", казва Кирил Аврамов, политолог с Нов български университет.

Борисов отмени строителството на АЕЦ "Белене" през март защитавайки тезата, че балканската страна не би могла да си позволят очакваните разходи, които според него ще са повече от 10 млрд. евро ($ 13.5 млрд.), и защото не успяха да привлекат западни инвеститори.

Съюзници на България в Брюксел и Вашингтон също се противопоставиха на проекта, страхувайки се, че ще се задълбочи икономическата и политическа зависимост на страната от Русия – Москва, която предложи да финансира завода, като той бъде построена от руската "Атомстройекспорт".