Цели 11% от българите не искат да работят в чужбина, останалите...
| 90% от българите искали да работят в чужбина. (Daniel Mihailescu/AFP/Getty Images) |
Според изследване на един от сайтовете за намиране на работа, цитирано от "Дарик", цели 11% от българите не искат да работят в чужбина. Това явно можело да се обясни с добрите им позиции в страната, обяснява Дирадж Саха.
За останалите близо 90% от българите желанието да работят в чужбина се дължало на не достатъчно добрата икономическа обстановка у нас, както и търсенето на по-сполучлив жизнен стандарт.
В търсене на добра кариера от България емигрирали най-вече банкери, мениджъри, инженери и специалисти в сферата на информационните технологии.
Според Дирадж Саха първите позиции [за предпочитани дестинации] били заети от Германия, Великобритания и САЩ, защото важен бил показателя за икономическо състояние на съответната държава [доколкото знаем за това от обилната информация в България]. Предпочитани били също и страни с добра социално-осигурителна система, като Канада, Холандия, Швеция.
Според окуражителните данни, решаващи при избора на работа били заплатата и сигурността.
Току що от Стокхолм пристигна потвърждение относно добрата им социално-осигурителна система. Изявление на правителството гласи, че от 1 юли 2013 "Децата без разрешително за жителство ще имат право на образование" от детската градина до гимназия, предаде АФП.
В Швеция използването на персонални идентификационни номера забранява на деца на нелегални имигранти да посещават обществените училища, като училищата трябва да докладват в полицията, в случай че бъде подадена молба за регистриране за дете без документи.
Новият закон отменя това изискване. "Всички деца имат право да ходят на училище и тяхното право за това сега ще стане законно", заяви на пресконференция министърът на образованието Ян Бйорклунд.