"Децата на ЩАЗИ"

Берлин, Германия /КРОСС/ Служители на ЩАЗИ в бившата ГДР контролирали и ръководили. Но и самите те са били под наблюдение. Много често страдали техните семейства, особено децата им, за които Рут Хофман е написал специална книга, озаглавена "Децата на Щази", пише в свой анализ германската редакция на "Дойче веле".

"Щит и меч на партията" - така си се нарича "Службата за държавна сигурност" в бившата ГДР. Основана през 1950 година по примера на съветската тайна полиция, от самото начало тя е служила като инструмент за репресия над онези, които са били обявявани за врагове на държавата, съответно на комунистическия режим. Членовете на ръководството на ЩАЗИ са създали и затворено "общество в обществото" - живели са в отделни жилищни квартали, имали са привилегии и са били много добре платени. Имали са на свое разположение собствени магазини, лекари, клиники и курорти.

Система на заповеди и послушание

Журналистката Рут Хофман открила цял свят на страдания, в който под привидно "нормален живот" живяли "децата на Щази". Децата трябвало да бъдат "винаги на линия", независимо защо. Например на конкретен въпрос те трябвало да дадат отговор от типа: "Баща ми работи в Министерството на вътрешните работи". Това е предписана лъжа, но децата така и не знаели, че лъжат... Бащината работа в домовете им е била табу, за това въобще не се е говорило. Бащите са живели в система, която се опирала на заповеди и послушание и в повечето случаи тези принципи се "привнасяли" и в семействата им.

"Повечето от тези, с които разговарях заявяваха, че за всичко е имало правила. Разбира се, че децата е трябвало да бъдат добри пионери, а по-късно и членове на Младежката организация на ГДР. След това трябвало да станат и членове на Партията. За служителите на ЩАЗИ е било изключително важно цялото семейство да бъде "на линия", тъй като при тях не е имало отделяне на личния живот от служебния", казва Хофман.

Техните ръководители са знаели всичко за тях. При избора на агенти, е трябвало да се знае всичко за тяхното среда, за мястото им на живеене, за приятелите, партньорите и начина им на прекарване на свободното време. По-късно винаги е била следена и дейността на техните семейства.

Психични предразположения

Рут Хофман в книгата си разказва за редица случаи, в които бащите трябвало да се "отчитат" пред началниците си заради действията на децата им. Например защо синовете им дружали с пънкари или с членове на "мирни движения". Стигало се и до случаи, при които самите бащи се отказвали от децата си, или ги предавали на службите. Един агент например публично се отказал от сина си, който написал банална критика на системата в стенвестник. Това коствало на сина му дълъг престой зад решетките.

Досиета на ЩАЗИ

Дали дадено лице е трябвало да има известни психични предразположения, за да стане агент на ЩАЗИ?

Авторката на книгата цитира мнението на психиатъра Харалд Фрайбергер от университета в Грайфсвалд, който установил, че определен тип личности особено добре се инфилтрирали на работа в ЩАЗИ. Иначе ЩАЗИ се оказва "мъжка служба", в която жените не играли почти никаква роля. "В ЩАЗИ около 84 процента от служителите са били мъже. Малкото жени, които са работили там били най-вече чистачки или секретарки и де факто не са играли никаква роля", отбелязва Хофман.

/НИ/