Русия развърза кесията за Турция, докато за България се стиска

Строгото отношение на Русия към България, особено по отношение на съвместните енергийни проекти, рязко контрастира с отношението към Турция. Москва определено е заложила на южната ни съседка и е отворила кесията си за нея.

Според сайта comments.ua тази тенденция е проличала още по отношение на проекта "Бургас-Александруполис". Докато Кремъл притиска София да ускори участието си в нефтопровода, задкулисно работи с Турция, на която Москва отдавна е "отдала своите регионални предпочитания". Русия тогава е приела за приоритетен нефтопровода "Джейхан-Самсун", а не "Бургас-Александруполис", но въпреки това притиска София.

"Джейхан-Самсун" ще минава изцяло през територията на Турция и ще пренася суров петрол от Русия и Казахстан до Средизмено море, без да се налага преминаването през Босфора и Дарданелите. Всъщност Русия отдавна е предпочела точно тази тръба, което обяснява и сравнително безпроблемното разваляне на договора от българска страна за "Бургас-Александруполис".

Според изданието причината Русия да предпочита да работи с Турция е лоялността на Анкара. И то по отношение на всички съвместни проекти. Особено важно за Москва е, че Турция работи с "душа и сърце" за "Южен поток" от самото начало на формирането на проекта. В замяна на безприкословната лоялност на Турция, Русия обещава да построи не само нефтопровода "Самсун-Джейхан", но и нещо повече - чисто нова АЕЦ. Общата стойност на централата е 20 млрд. евро, което е почти три пъти повече от стойността на "Белене". Но хватката тук е, че Москва ще строи ядрената централа със свои пари, като в замяна турската АЕЦ ще е подчинена на "Росатом". Което едва ли е проблем за Анкара, още повече, че ядреното гориво така или иначе ще й бъде осигурявано от Русия, която ще приема и отработеното гориво.

Щедрите обещания към Турция, са в контраст с по-скоро строгата позиция към България, към която не е проявена никаква щедрост, пише comments.ua. Как може да отговори София на такова поведение?, пита изданието, като напомня, че в Кремъл все още има хора, които смятат България за 16 република на бившия СССР. Според медията най-вероятно София ще реагира като увеличи мощностите на съществуващите вече ТЕЦ и започне да внася газ от алтернативни източници - Азербайджан, Ирак и Египет.

Америка виновна за края на "Белене"

Плановете на България да пренесе готовия реактор от "Белене" в АЕЦ "Козлодуй" са направо фантастични, пише ИТАР-ТАСС. Съмнение буди и проектът да се построи газова централа на мястото на "Белене", пише изданието. 

Според ИТАР-ТАСС мнозина вече се замислят за бъдещето на ядрената енргетика в България. Изказването на премиера Бойко Борисов, че освен седми блок, може да се помисли и за осми, е напълно утопично, пише още ИТАР-ТАСС. От шест блока в момента в "Козлодуй" работят само два - пети и шести, като лицензът на пети изтича през 2017 г., а на втория -две години по-късно. След като бъдат спрени тези блокове, България ще се превърне от износител във вносител на ток. Според ИТАР-ТАСС предложението на правителството за строи газова централа буди недоумение като дори го определя като "техническа авантюра". Причината е, че не е ясно как точно ще бъде "захранвана" с газ, при положение, че в района около нея няма и следа от газова инфраструктура.
Изводът на ИТАР-ТАСС е, че със закриването на "Белене" е взето по-скоро политическо решение, отколкото икономическо.

"Коммерсант" пък заподозря дългата ръка на Вашингтон при взимането на решението на българското правителство. Според изданието върху съдбата на проекта е повлияла позицията на САЩ. Изданието цитира документи, пуснати от "Уикилийкс", които потвърджават, че посолството на САЩ и американската компания "Уестингхауз" са оказали натиск върху ръководството на България да спре строежа на централата.

Построяването на газова електростанция действително е по-евтино, но в перспектива това не е така, пише още изданието. "Цената на синьото гориво по-скоро се качва, отколкото да пада. Разходите по строителството на газова централа действително са но-ниски, но експлоатацията й впоследствие е по-скъпа. За българската икономика това може да е удар, който дълго време ще забавя темпа на икономическия ръст", казва старшият експерт в Института по енергетика и финанси Сергей Кондратев пред "Коммерсант".

Силвия Петрова